Dalai Lama Далай Лама...

Винаги съм искала да видя Далай Лама.Да си поприказваме за някои термини като щастието и радостта,отдадеността и смисъла на битието...както и за смъртта... Това е една от тези мечти,които всички хора имаме-секция невъзможни..Но ако повярвам ,че е възможно може би ще стане.Поне мога да мечтая. Мисля си за тези хора които не са хора-вибриращи на друга честота на вибрациите,как може да се достигне тяхното състояние на покой удовлетворение и благодат... Oбаче с голямо удовлетворение открих,че същото,което си мисля от години-го е казал и Далай Лама: "Няма нужда от храмове,няма нужда от сложни философии.Мозъкът и сърцето ми са мои храмове,моята философия е добротата." Аз съм христианка по наследство.Вярвам в ума-да,толкова е просто ,но искам и се стремя да отида зад,над ума...Още от дете в мен има една фундаментална доброта,която усещам като благословия.Добротата е наистина това с което си заслужава да се свърже човек. Преди много години четох една книга-"Тибетска книга за живота и смъртта от Согиал Ринпоче"От тогава не се страхувам от смъртта и това промени качеството на живота ми. Двама човека са умирали в ръцете ми и още един съм погребвала заедно с гробарите-знам как звучи,но аз го приемам за привилегия.Сега изпитвам разбиране и състрдание към умиращите,но и знанието,че всичко е наред-раждането и смъртта са само два прехода към различни състояния... По този повод открих тук интересен блог на Атанас Дюлгеров.Погледнете го. Единствената цел,която искам да следвам е радостта.И вече имам навик да търся нещата от,които се чувствам добре. ПС-Не се страхувай от смъртта... свържи се с добротата,която си ,навътре... :)