модни песнопения..хумор

или корони от модни песнопения ..и докато смъртта ни раздели... *по тема на РаяВид* ...тръгнах и аз църковен брак да катинарствам... Още от сутринта се изпокарахме-ни молитва ни спасяваше...Свидетелите ни-не можеш да ги различиш от туристи-тя с гол гръб..той с дънки..ама к,во да правиш-турнаха им коронки. Попа взе да ни опява..но притесних ли се от тез вериги..що ли-стори ми се че говори твърде бързо..И взех да го наглеждам-на служба ли е или на тренинг в зала бодибилдинг... И ТОГАВА... ..и тогава чух с ушите си добре обучени да чуват... -Ах да ми паднеш-говореше на голия гръб на свидетелката пред Бога. -Боже опази слуха ми..Спънах се и засвяткаха едни камери-напипани бяхме от китайските туристи-и с тез корони-взеха ни за атракция..Свидетелят ме прихвана да не падна и ми дъхна в ухото-ще се мушна под роклята ти.. -Ааа?..облещих се като изненаданата булка в изневяра. Наведох се да огледам индийската си рокля-вярно..приличаше на спален чувал...при този жест короната ми се килна и удари кръста в ръцете на попа-кандидат съпругът не ми пускаше ръката и за малко да съборя всички-при това не се шегувам.. Не издържах..попа беше млъкнал ококорен. Втурнах се и го издърпах настрана.. -Извинете но се женя-може ли малко по бавно по изразително...изведнъж какво ми става... -Отче искам да се изповядам..мъжът ми ми изневерява-искам службата да е трогателна да ни пречисти-той ме гледа без подразбиране...сякаш да изневеряваш е част от играта и изпява: -Закъсняваме за кръщенето... Гледа ме в очите и чак сега виждам колко е хубав.. ..и пропява зад брадата си-Довечера ще дойда да те ..... ПОДКРЕПЯ... На свой ред ме хваща недоумение...така съм зяпнала че забравям за целувката-един нахален език ме сепна идеше ми да го фрасна с короната..На всичкото отгоре не бях просто бременна ами и двете ми деца народени преди бог да благослови-постелята..Усещат ме чедата ми че съм нещо крива и реват с фалшивия църковен хор... -Господи помилуй... ..а попа си определя среща за вечерта... Появи се без попадийката и ме запрегръща...снимки..при което го пипнах за...... ...и....му казах:... -Стига-току що се венчах пред Бога...-А той хвана телефона и изгука като на църковн песнопение-на някаква.... -ИСКАШ ЛИ ДА НАПРАВИМ ЕДИН ЛАЗУР...-и ми се усмихна чаровно като тв звезда.Галантно се наведе... -МАДАМ......-целуна ми ръка и изчезна и гърбом ми каза... -Когато ти потрябвам твой съм... Хващам телефона и се оплаквам на един мой приятел поп... -Ех момиче имаш зла магия.. -О май Год..дрън дрън и олелия...... Попа предложил среща и на кумата..кумът ядосан и ревнив хайдутин--реве като Лъв: -Ще му свия восъчното масло..Кумата пък задява моят мъж..той пък дащен-неотказва..Роднини нали сме вече. Какво да правя количката люлея и другата ми рожба в обятията приласкавам-закъснява пиршеството и не схваща кой с кого флиртува........... и расото на попа отнася една туристка русоляво мила... И ето днес развеждам се макар че църквата не дава.. Къде ли е сега попа да ме спасява... по истински случай и нищо не е плод на случайност ПС.. още съм венчана ..Макар мъжът ми все надалеч-като дяволето от тамяна в църковен брак не остана. Веднъж на тавана ми попадна стара лампа свещ и се замечтах..Избърсах и праха и стори ми се на часа,че до мене има дух. И мина ми на ум: -Дайте на таз жена любов. Всеки следващ мъж обаче,все не става за любовната омая...Уви... Ненадейно в слънчев ден-за попа си помислих...И се замечтах как пием заедно кафенце и за по наблизо ли или за утеха,хващам попа и за трите кр...краища на кръста да ми спасява душата...и да питам за самотата и да се молим за любовта с модерни песнопения...и за тую оную в края на краищата...

...малко бели листи...

Уловена от мислите...вървя и вървя...и неусетно се озовавам пред гората.Измъквам се от потока на думи и ...съзерцавам дърветата.Вдъхвам уханието на тишина и се усмихвам..няма и душа..и мога да се радвам на дърветата на воля.Краката ме отвеждат на моето закътано място...тук дори когато е студено е топло.Слънцето ме глези нежно по лицето.Сядам на една пейка скрита зад няколко дървета и с очи обхождам градът в далечината...сега виждам,че гората го обгражда като медалион на който е закачен като скъпоценен камък цюрихското езеро.Осъзнавам,че съм сама в цялата гора наоколо,даже мравчица не бърза ..тихо... и си въздъхвам освежена от различния планински въздух....Тогава...В един такт закънтяват камбаните на катедралите и от кулите им вибрира всичко и тялото ми се понася в лек ритъм и не мисля....съществувам и съм...Напипвам с ръце в чантата ми ...бели листи..и откривам молив джоба ми...ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ...така ми идва...и търся думичката...БЛАГОДАРНА съм за.....молива и листа...за изобилната здравословна храна,за гората,която ме приюти...и за училищата на децата/макар,да сме емигранти/...Да..да благодаря на всички за приятелството ни/по-списък:)...се самовдъхновявам)...а камбаните се надпреварват да бият.....и ме отвеждат до...душата ми ликува...и ума картина след картина ми явява красивите места в БългарияРусия,Гърция,Венеция...с които ме свързва това състояние на удовлетворение от прекрасното в живота...иии се навеждам в благодарствен поклон и със сълзите излиза всичко което не е в тази вибрация иии.СЪМ БЛАГОДАРНА и ПУЛСИРАМ В РАДОСТТА...и пак благодаря,че ми е ХУБАВО И ЛЕКО и съм ЩАСТЛИВА...Благодаря... И ОТ ТОВА МЯСТО СЕ СВЪРЗВАМ С ВСИЧКИ НЕЩА КОИТО МЕ ОТВЕЖДАТ В СПОНТАННА БЛАГОДАРНОСТ и в още такива моменти в които да изпитам благодарност и ми е леко като левитация...благодаря...Камбаните още трептят,всяка в нейната височина и се въздига душата ми...Бим Бам Бем...звуча някъде в тях...и една камбана завършва..."тим там"..."там тук"...и Тук и Сега...и утихнаха...Какъв миг от няколко минутки само и дълъг като хиляди животи...Чувствам се добре и мисля за благодарността...поглеждам към ръцете си...БЕЛИ ЛИСТИ...които "случайно" бях взела със себе си и мисли върху тях,които щяха да отминат като река,без тези бели листи,думи които завинаги нямаше да уловя и в благодарност се разтвори цялото ми същество....стана бели листи...