да срещнеш човек,ще се свържеш само с определен брой хора в живота си..

Бях чела някъде от български писател/простете,че не цитирам автора/,който посетил Сибир.Та там три дена можеш да вървиш през снега и да не срещнеш човек.Сам си.Само ти и студът.И когато най-сетне зърнеш някой,щастието те изпълва и като взрив излиза през смеха ти...и Човека който те приближава ти се вижда като Бог,но...И ТИ СИ БОГ ЗА НЕГО!...Когато прочетох това...осъзнах колко сме важни един за друг-като скачени съдове и колко е изключителен всеки сам по себе си,нужен,специален и неповторим...И се оглеждаме един друг като в огледала и познаваме в другия себе си.Толкова е приятно да ви срещна всички,които просто четете или ми пишете и които ме забавлявате,вълнувате и карате радостта в мен да извира от това,че сме заедно и споделяме този миг.Благодаря