...малко бели листи...

Уловена от мислите...вървя и вървя...и неусетно се озовавам пред гората.Измъквам се от потока на думи и ...съзерцавам дърветата.Вдъхвам уханието на тишина и се усмихвам..няма и душа..и мога да се радвам на дърветата на воля.Краката ме отвеждат на моето закътано място...тук дори когато е студено е топло.Слънцето ме глези нежно по лицето.Сядам на една пейка скрита зад няколко дървета и с очи обхождам градът в далечината...сега виждам,че гората го обгражда като медалион на който е закачен като скъпоценен камък цюрихското езеро.Осъзнавам,че съм сама в цялата гора наоколо,даже мравчица не бърза ..тихо... и си въздъхвам освежена от различния планински въздух....Тогава...В един такт закънтяват камбаните на катедралите и от кулите им вибрира всичко и тялото ми се понася в лек ритъм и не мисля....съществувам и съм...Напипвам с ръце в чантата ми ...бели листи..и откривам молив джоба ми...ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ...така ми идва...и търся думичката...БЛАГОДАРНА съм за.....молива и листа...за изобилната здравословна храна,за гората,която ме приюти...и за училищата на децата/макар,да сме емигранти/...Да..да благодаря на всички за приятелството ни/по-списък:)...се самовдъхновявам)...а камбаните се надпреварват да бият.....и ме отвеждат до...душата ми ликува...и ума картина след картина ми явява красивите места в БългарияРусия,Гърция,Венеция...с които ме свързва това състояние на удовлетворение от прекрасното в живота...иии се навеждам в благодарствен поклон и със сълзите излиза всичко което не е в тази вибрация иии.СЪМ БЛАГОДАРНА и ПУЛСИРАМ В РАДОСТТА...и пак благодаря,че ми е ХУБАВО И ЛЕКО и съм ЩАСТЛИВА...Благодаря... И ОТ ТОВА МЯСТО СЕ СВЪРЗВАМ С ВСИЧКИ НЕЩА КОИТО МЕ ОТВЕЖДАТ В СПОНТАННА БЛАГОДАРНОСТ и в още такива моменти в които да изпитам благодарност и ми е леко като левитация...благодаря...Камбаните още трептят,всяка в нейната височина и се въздига душата ми...Бим Бам Бем...звуча някъде в тях...и една камбана завършва..."тим там"..."там тук"...и Тук и Сега...и утихнаха...Какъв миг от няколко минутки само и дълъг като хиляди животи...Чувствам се добре и мисля за благодарността...поглеждам към ръцете си...БЕЛИ ЛИСТИ...които "случайно" бях взела със себе си и мисли върху тях,които щяха да отминат като река,без тези бели листи,думи които завинаги нямаше да уловя и в благодарност се разтвори цялото ми същество....стана бели листи...