Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
Насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки,веков
Амин.
на старобългарски
Отьчє нашь, ижє ѥси на нєбєсѣхъ,
да свѧтитъ сѧ имѧ Твоѥ,
да придєтъ цѣсарьствиѥ Твоѥ,
да бѫдєтъ волıа Твоıа
ıако на нєбєси, и на зємли.
Хлѣбъ нашь насѫщьныи даждь намъ дьньсь
и отпѹсти намъ длъгъı нашѧ, ıако и мъı отъпѹщаѥмъ длъжьникомъ нашимъ,
и нє въвєди насъ въ искѹшєниѥ,
нъ избави ни отъ нєприѣзни,
ıако твоѥ ѥстъ цѣсарьствиѥ и сила, и слава въ вѣкъı вѣкомъ.
Аминь!
на църковнославянски
О[т]чє на́шъ ижє єси на н[є]б[є]сѣ[хъ],
да с[вѣ]ти́тсѧ и́мѧ Твоє ̀,
да прїидетъ ц[а]рствїе Твоє ̀,
да бȢ́де[тъ] волѧ Твоѧ ̀,
iа́кѡ на н[є]б[є]си и на зємли́.
Хлѣбъ на́шъ насущныи да́ждъ на́мъ дне́сь,
и ѡста́ви на́мъ до́л[ѫ]ги на́шѧ,
iа́кѡ и мы ̀ ѡставлѧ́ємъ дол[ъ]жникѡмъ на́шы[мъ].
и не в[ъ]веди на́съ въ напа́сть
но изба́ви на[съ] ѿ лȢка́вагѡ:
iа́кѡ твоє́ є́сть ц[а]рствїє
и сила и слава во вѣ́ки.
Ами́нь.
