тъмни дупки

мисловни негативни"хлътвания"......

Често се хващаме за чувствата...особено, когато са болезнени.... и се питаме.."Защо на мен".... Простата тайна-защото чувствата идват от твоите мисли/и това се отнася за всеки човек/.. На мен лично ми трябваха много години да осъзная това...Години....дъжд,мраз и студ-сиви дни и черни нощи...Сега,се радвам на хубавото време.... Ако не вярвате на мен,потърсете навътре,в духовните учения,сред позитивните хора...или в науката,изследванията,медицината,ефективните резултати на многобройни експерименти... и като в Приказката за Снежната царкиня.... част от кривото омагьосано огледало...прониква в очите ни...и виждаме света в черно....измъкваме се до сиво....и хоп ...отново в бездната на тъмните "ДУПКИ"... Ето някои признаци за приближаване към "омагьосани зони-капани"... ---Мислене "Всичко или нищо":виждате нещата в черно бели категории.Ако представянето ви не е перфектно,възприемате себе си,като тотален провал. Мисленето"Всичко или Нищо"формира основата на перфекционизма...Кара ви да се страхувате от всяка грешка или несъвършенство,да мислите,че сте пълен неудачник и без никаква стойност. Влез в това:НИКОЙ НЕ Е АБСОЛЮТНО ПЕРФЕКТЕН...КАКТО И НИКОЙ НЕ Е БЕЗ СТОЙНОСТ ----Свръхгенерализация:разглеждате едно единствено отрицателно събитие,като вечен модел на поражения. Вие произволно заключавате,че едно нещо,което ви се е случило въднъж,ще се случва отново и отново..ще се умножава до безкрайност.Типа мисли-"днес не ми върви....и цял живот няма да ми върви,че и кога ми е вървяло...е тотално отхвърляне и натрупва болка...Но всеки човек има хубави моменти ---Умствен филтър-избирате един отрицателен детайл от ситуация и разсъждавате изключително само върху него,за да възприемете цялата ситуация,като отрицателна.Точно обратното на розовите очила-слагате си негативните лещи...през,които виждате само отрицателно,филтрирате положителното и то изчезва от полезрението ви...и следват заключения от типа"Всичко е Гадно"...но в света има толкова прекрасни неща... ---Дисквалифициране на положителното-отхвърляте положителните преживявания,като настоявате,че те "не се броят" по една или друга причина.По този начин може да поддържате отрицателно убеждение,което се оборва от ежедневните ви преживявания.Трансформираме дори положителните преживявания в отрицателни...и най-хубавото превръща те в неговата противоположност.За лошото си мислите"Знаех си...",а за хубавото"Това беше просто късмет,не се брои."...но цената,която се плаща за този модел мислене е Силно Нещастие ....Всеки ден да се предпазваме дори от неволно пренебрегване на положителните неща... ---Скачане към заключения-обикновено прибързани..Произволното вземане на отрицателни изводи.Открояват се два типа хлътване в негативното:"четенето на мисли"и"грешката на ясновидеца". -- Четене на мисли-приемате,че другите хора ви гледат пренебрежително и лошо и сте толкова убедени в това,че дори не си правите труда да проверите.Започвате да реагирате на тези въображаеми отрицателни реакции с Отдръпване или Контраатака.Такъв себеразгромяващ модел на поведение всъщност може да действа,като Самоизпълняващо се Пророчество и да ЗАДЕЙСТВА ОТРИцАТЕЛНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИЯ ЧОВЕК/когато първоначално нищо такова не е съществувало.../ Имайте предвид,че на практика-няма как да знаете какво мисли някой друг.Той мисли неговите си мисли,а вие вашите... --Грешката на Ясновидеца-представяте си,че нещо лошо ще се случи и Очаквате,че нещата ще се развият зле и даже сте убедени в прогнозата..Задайте си въпроса:"Скачам ли към такива крайни заключения?"Осъзнайте,че това е един болезнен продукт на ума,когато е с отрицателна нагласа.Нещо като вкарване на "автоголове"... ---Уголемяване и минимизиране...тази уловка прилича на прозорците които отваряме в компютъра-когато уголемите един прозорец...всичко останало изчезва,когато го намалите,той сякаш не съществува.../свит отдолу на лентата/...Когато погледнете през лупа отрицателното-ваши грешки,страхове,несъвършенства и преувеличавате тяхното значение...Като малката пъпка на лицето..видяна в уголемяващо огледало-ужасна и грозна:).. Когато мислите за Силните си Страни-"хап"скривате ги в прозореца на лентата...и забравяте да го върнете на цял екран....за да си припомните колко сте прекрасен всъщност...Скрития капан е,че така се чувствате Малоценни, а всеки Човек сам по себе си е Стойностен...Да захвърлим шантавите лещи... ---Емоционални разсъждения:приемате,че отрицателните ви емоции задължително отразяват начина по който стоят нещата наистина:"Чувствам го,значи трябва да е вярно..."/Пр.Чувствам се неудачник...значи съм неудачник./Да обърнем внимание на този ключов момент----Чувствата са отражение на мисли....Първо правим избор на мисли/като набор на текст в компютър/и чак след това като в огледало се появява образа на чувствата към тези мисли.../или виждате на екрана...набора на текста как ви въздейства../Ако се чувствате зле-реконструирайте мислите си. ---Твърденията:"Би трябвало"/"не би трябвало/..опитвате се да вървите по тези две ледени пързалки и се подхлъзвате.А после трябва да ви шибат с камшик и да ви наказват,преди да може да се очаква от вас да направите нещо..Кой определя,кое трябва и кое не трябва,защо въобще се употребва думата трябва...Последствието на "трябва"е вина,а на "нетрябва"гняв...А това води до фрустрация...Рабирането,че всеки е такъв какъвто е в момента и че това е най-доброто място за него засега...както и приемането на различията,както и че не всички хора отговарят на вашите стандарти и очаквания...води към една спонтанна прошка и неосъждания на който и каквото и да било... ---Етикетиране и погрешно етикетиране-това е крайна форма на свръхгенерализация.Вместо просто да констатирате грешката си-вие прикрепяте отрицателен етикет на себе си"Аз съм некадърник". Когато нечие чуждо поведение ви дразни,прикрепвате отрицателен етикет на човека:"Той е тъп идиот"..Изразяването ви е силно оцветено и емоционлно заредено...Да,някой може да изпадне в идиотско поведение...случва се...но никой не е идиот/такива хора няма,не съществуват...да помислим и за това,че гения дреме във всеки Човек,без изключения. Етикирането на себе си е и ирационално.Вашият Аз не може да се приравни само с едно нещо,което правите.Когато етикирате другите,неизбжно ще генерирате враждебност.Или двама души,които взаимно се етикират-те непрекъснато са хванати за гушите,съсредоточавайки се върху всяка слабост или несъвършенство като доказателство за безполезността на другия..но обикновено във всеки човек има превес на Качествата. ---Персонализация-виждате себе си като причината,за някакво отрицтелно външно събитие,за което всъщност не сте отговорни.Това изкривяване акомулира огромна вина.Няма нужда да носите света на раменете си...това,което прави другия Човек си е негова отговорност..Погрижете се лично за себе си,другия не е ваша работа...Когато си достатъчно голям"егоист"да обръщаш внимание на себе си и да следиш за това да се чувстваш добре...Само от тази позиция...можеш въобще да си в състояние да отдадеш нещо на другите.Ако всеки се погрижи единствено и само за себе си/дори децата да се подтикват към това../светът ще се промени...без да поемате отговорност и да правите каквото и да било за него.... На шега съм кръстила тези мисловни капани:"10те дяволски заповеди"Избора е твой Човече...как искаш да се чувстваш...Зле или ДОБРЕ...:) да ви разкрия една ВРАТА....Може да изберете отрицтелни мисли,но дори когато имате право и другия е сбъркал....обърквате вашето бъдеще...защото негативното привлича още от същото и още и още... Кое предпочитате-това да имате право или състояние в което се чувствате добре... Аз лично,по няколко пъти на ден,редовно КОРИГИРАМ МИСЛИТЕ СИ...и приятните чувства разцъфват,като цветя на Пролет... С обич АнаАтина по Д-р Дейвид Бърнс и по мой осъзнат опит

с обич АнаАтина