от участник съм...наблюдател...медитативно...медитция, поезия

Аз наблюдавам... Живота минава.. Неволи,мълнии.. Радост,надежди.. И пак изненади. И дните прозрачни, обвити с воали, аз наблюдавам... Куки несметни, един куп шарани- храна за несгоди.. роптаене,вопли.. Аз наблюдавам... Спокоен съм,мирни.. са моите мисли... Виждам,харесвам мечти.. Стъпки..малки,леки.. Щастливи,забавни.. сътворявам игри... Мисли се сбъднали. Аз наблюдавам... една дума дойде.. облаче на небе.. и..си отиде... И съм като дете и ми е добре... Аз наблюдавам и съм живота, който измислям. ... автор: АА(-АнаАтина,Илиана Милкова Димитрова)

"лава ... лавина" -ъндърграунд любовна лирика модерна поезия

Нетърсена среща...,а може би...
сега скрито пожелана надежда,
за въглени жарава,дори огън...
Усмивка за една мисълчица,
тлее тайно отвътре навън...
и светлинчица струи..чувам звън...
Бип!!!...Сепвам се от кола...и пак...сега...
залепнала съм на дърво смола..
О,не...!-Светофар червен-но какво правя?
Влизам при тебе един непознат...
Ти...!Магнит..и железния ми нрав,
прилепва безумно на твоята ЛАВА...
И нажежаваш ме...В миг избухвам...,
повлечена в пластове огнени.
Изчуквам-срам,гняв и думи чезнат...
във вулкан сме-взривени,неистови..
И стичат се парещи пръски,
пропукват в ноща..изпаряващи...
Съсели...лениви,морни,щастливи...
Светофарът?-зелено е!...И какво?!..
Тръгвам... сама ...Няма те!...За какво...
Лавата в ЛЪВИНА изсипа се...
-тонове студ..самота...........но остана..,
с пластове променена земята,
където любовта е забрава......
направа......забрава......направа...