ръката на умиращ разказ по истински случай

Костас е мой приятел,той е грък, има приятно лице сини очи като езера и обича да се шегува.Семейството му е богато и вечно заето,затова ме помолиха да го наглеждам една седмица,защото всички хванаха самолетите за извън Атина. -Ясу Кости,ти каниш/Здравей Кости,как си/? -Аз винаги съм,добре,напоследък се подмладявам,но ми е добре,ти ....защо си тук...-бялото на очите му грейна и това беше знак да се засмея.Посмяхме се двамката.Той хвана ръката ми.-Как си момичето ми...-Добре.Справям се-очите му ме приковаха.-Имаш ли пари...-Да,винаги имам пари Кости...99 годишните му ръце се разтрепериха и той извади от джоба си малко парици...Няма нужда приятелю. -А,не те искам ако ми говориш така! -Добре,добре-усмихнах му се.Неговата доброта смирение и спокойствие ме вълнуваха а и беше толкова хубав с тези красиви сини очи,бялата коса и добре сложеното тяло. -Ела,ще приготвя нещо за ядене,-той стана като се опитваше да скрие усилието си от мен. Хапнахме си,пийнахме си и се гледахме влюбено.Кости беше много добър с мен, винаги. Прекарахме няколко вълшебни дни заедно,той се опитваше да ме учи на покер,но аз бях най-слабата ученичка на света,но пак ми се радваше.Преди да си тръгна,започвах да свиря на пианото и той заспиваше,точно като хапче за сън.Дните бързо се изнизаха,децата се върнаха и се натълпиха в стаята.За всички имаше по една блага дума. Беше време да си тръгна... -Е,тръгвам,ще мина някой ден. Кости отсече -Утре!-но Кости защо утре,имам работа... -той потърси ръката ми... -Добре,до утре,момчето ми. На сутринта си пийвахме чай,когато забелязах,че той е някак жълт,очите му бяха по бели отвсякога и някак не беше тук. -Как си ?!...-Добре!Искам да си легна.-изпратих го до леглото,старателно го завих..-Искаш ли да повикам поп/беше християнин/,да си поговорите,наближава рожденния ти ден,да го отпразнуваме с освещаване и прочистване на къщата...Боже Кости ставаш на 100 години,велик си.Как го направи момчето ми... -Спокойствие,любимата ми,там е животът в спокойствието!-изведнъж стана напрегнат,видимо не беше добре. -Какво ти е моето момче-хукнах и извиках дъщеря му.Не е добре...може да...-Тя ме погледна сякаш той никога нямаше да умре и аз млъкнах.Каза му няколко изречения и пак отиде да си гледа предаването... Тогава,видях болката в очите му...и разбрах...УМИРАШЕ...извиках паникьосана пак дъщеря му и ги оставих насаме...Сърцето ми тупаше ускорено,излезнах на терасата,не можех да си събера мислите,когато дъщеря му притича и ме задърпа за ръката.-Ела, не ме оставяй сама с него... -Но той ти е баща-прошепнах. -Не мога,страх ме е...-Но от какво мила,всички ще умрем....-тя се разплака. -Овладей се! -Не мога. Въздъхнах дълбоко и уверено приседнах до моят Кости.ХВАНАХ РЪКАТА МУ,да облекча болката му и да не е сам в прехода...Той ме погледна жално и очите му се замъглиха,започна да хърка,вдишванията му се разредиха.Само стисках ръката му с разбиране.Дойде последният дъх,дълъг и сбогуващ се,тогава очите му се извъртяха нагоре като,че се вглеждат в точка на челото и с този последен дъх Кости си отиде.Почувствах как душата излезе от тялото,на темето на черепа се образува малка дупчица с кръв.Ръката беше още топла,но не беше на моят Кости.Тялото остана като ненужна дреха оставена на леглото,приличаше ми на стара къщура,която вече не върши работа и е необитаема. Дъщеря му влезе и приседна отстрани.-Заспа. -Не.Отиде си.Умря.Дойде внукът му,който е лекар,сложи си слушалки и прегледа сърцето.-Не бие.Всички гледаха уплашено. -Какво ви става бе хора,умря си човекът,да приготвим погребението.-В миг всички скочиха и затракаха телефоните.Не след дълго дойдоха един млад и един стар мъж и започнаха да подмятат трупът. -Стоп,аз ще си го облека.-те си махнаха гумените ръкавици и приседнаха. Избърсах го с мокра кърпа,облякох му костюма,макар и слаб ми се стори тежък.Завързах му устата с една кърпа да се прибере.Прегърнах го,но той не беше там.Получих усещане,че ме гледа доволно от някъде. Двамата мъже повдигнаха четирите края на чаршафа и го замяткаха по коридора,всички извръщаха глави,сякаш смъртта беше заразна. Останах да помагам да се подготви къщата за траур.Бях приготвила и няколко сака за гладене,светнах една нощтна лампа и отидох до кухнята да се освежа с питие,върнах се и загладих. Счу ми се някакво шумолене и чувствах как Кости искаше да се майтапи с мен,продължих си да си гладя,но той сякаш ми даваше знак да му обърна внимание. Тогава погледнах малко нагоре и видях,че двете шапки на нощтната лампа горяха,с пламък около метър....Гледах с тройни очи и не вярвах... Пожар пожар...вода....осезаемо чувствах как ми се смее ....-Кости стамата/спри/....приказвам си сама ще ме вземат за луда...но той се кискаше... Боже,не е истина направих пожар...-кой с леген,друг с кана с чаша...а аз като някоя кокошка кудкудяках....бързо....Стана такава олелия и наводнение,че всичко остана на заден план...само води събирахме с парцали и а аз не спирах да повтарям сконфузено ..."съжалявам".Останах,да спа на неговото легло и тогава започнаха да странят и от мен. През нощта ми се причуха тези камбанки които вятърът като разлюлее и звънтят в нежна мелодийка,пробудих,защото като,че чух думите:"Легнала си в леглото ми!".....-Кости,спи ми се,време е да пътуваш-огледах се,приказвах си сама...,но той не спираше да ми звънти,ама ще ти посвиря на пианото и ще заспиш набързоооо,изчезвай,спи ми се....Не ме остави намира.Седнах и почнах,нежна мелодия от Клайдерман.Всичко утихна и се почувствах облекчена,само дето ми чукаха на вратата,излишно е да обяснявам,че се притесниха за мен.... Погребението отмина,събрахме се,ядохме и пихме,че и се веселихме....На излизане от къщата влезнах в неговата стая. -Благодаря ти Кости,че ме избра да съм до теб при прехода.Чувствам се привилегирована.Разбрах,момчето ми,смърт няма....Обичам те нали знаеш...Слънцето светна по ярко и небето стана по чисто.Сбогом приятелю,може би пак ще те видя...някога На всички умиращи с разбиране и състрадание С обич АнаАтина

осмомартенските жени в живота

Зареждане...

8момартенските жени в живота..... Отворих една от великите книги на Човечеството-Бхагават Гита,точно на една картина...Очите бяха хипнотизирани и тялото ми не помръдваше...Осморката не бе вертикална,а като полегнала-хоризонтално.Към левия кръг "приближаваше" прошарен мъж още в силите си,който се трансформира в старец,и следва грохнало тяло което се хвърля в бездната на кръга....прехода-символизиран от образ на смъртта-череп за лице,скелет с наметнат плат и вдигната шпага......Движението на осморката се завърта надясно и в този кръг е ЖИВОТА.....изобразен чрез млада красива ЖЕНА в БЯЛО.Тя е едновременно-грациозно женствена и майчината и ласка присъства във всяка нейна фибра...В едната ръка е вдигнала свежо,зелено клонче а с другата с жест дава път за израстването на детето.Горният кръг на осморката символизира и утробата-красотата на ембриона-плодът...пълзящото бебе...проходилото дете и израстването до зрялост. Очите ми още не мигаха с мислите......Колко е огромна ролята на майката в превъплъщението...Майката....Детето...Качеството на живота на планетата...и тогава осъзнах образите на ОСМОМАРТЕНСКИТЕ ЖЕНИ В ЖИВОТА ми....и си помислих...КОЛКО СА МНОГО...ВСИЧКИ ТЕ МИ БЯХА ОТДАЛИ СВОЯТА ДОБРОТА И ЧУДОДЕЙНО ИЗЛЪЧВАНЕ....МАЙКА МИ в това ми превъплъщение се оказа с най-дълговременен жест на подкрепа... МОЯТА МАМА...е НАЙ-ИНТЕРЕСНАТА ЖЕНА НА СВЕТА...Като млада бе красива по изключителен начин.пулсиращата и енергия бе облечена в елегантност,умна и делова и вечно с книга в ръка.Обиколи Европа.Роди шест деца...и изпосъбори градът в който живеехме,защото беше строителен техник.Помня как заставаше на обекта като пълководец и пред очите ми рухваха стари къщи и се разчистваше място за да дойде новото продължение на хората и сградите. Във всяка възраст,тя ми подаваше книжка.Създаде уюта на жилището и ми отдаде любимата ми стая-камината с огън и цяла стена библиотека с ценни писания,списания,грамофон с плочи, детски приказки...цигански песни,дайре...и шал на красиви цветчета в руски стил.Образа на чичо и Данченко,който живееше в Париж,снимката и с фон Айфеловата кула,като холивудска актриса...Плетките,които не знам как намери време да ми изплете,вкусните гозби,Черното Пиано което ми осигури и котката Мърчела,която нападаше кракът ми,когато натисках педала и ръцете ми откриваха сладостта на тоновете.Очите ми се пълнят,когато си спомня отвореното и палтенце,посред върла зима,което не можеше да побере наедрялата и бременност...Студ...и Тя ме води на детски Концерт-на който да посвиря на другите майки.Когато беше елегантна,с поредната капела и с изразително съчетаване на цветовете и формите...много моделиери можеха да черпят вдъхновение от нея...Художници рисуваха майчината и осанка и се прекланяха пред сексапила и...Тя.... остана красива,млада и силна във всяка възраст...След две поколения осиновени деца поради бездетност-благосклонно отдаде живот на многобройна челяд и докато за отмора четеше българска грматика или учеше следващият номер дете в първи клас беше ДЪБЪТ ИСТИНАТА И ЖИВОТА...ОГРОМНОТО МОЩНО РАЗКЛОНЕНИЕ...Такава е МОЯТА МАМА-НЕПОВТОРИМА и Душата ми Благоговее пред Нейната с Поклон на Благодарност и ....изглежда остави нещо в мен от Чудодейната си МАЙЧИНА ВИБРАцИЯ.........и моят Син на шест години на чист гръцки написа..."И мама му ине Теа."МАМА Е БОГИНЯ...и моята мама сине е БОГИНЯ......и го приласкавам в топла майчина прегръдка,в която той си въздъхва,като мен навремето.....Дааа,моята Мама е Прекрасна,защото си е Моя.... И макар,че съм далеч,Тя ни въднъж не се оплака и ми изпрати заветните думи в телефонно съобщение: Кураж мама ... И сега шепна през сълзи...ПРОСТИ МИ МАМО...ОБИЧАМ ТЕ.... На майка ми Донна С обич от АнаАтина Бхагават гита "Божествена песен",санскритска поема от индийския епос,най-известната книга на индуизма.Наричана индуисткият нов завет. Поемата е разказ на разговора между Аватара/Божествено Въплъщение/Кришна/ Бхагаван /и Воина Арджуна,състоял се на бойното поле.... В Хиндуизма се набляга на АЗЪТ/атман душата/,който е безсмъртен,вездесъщ и блажен по своята същност...Той не може да бъде засегнат от материалната природа..и когато тялото умира,АЗЪТ СЕ ПРЕРАЖДА В НОВО ТЯЛО. Кръговрат,който продължава до постигане на ОСВОБОЖДЕНИЕ/духовно израстване и излизане от цикъла прераждане/......... На всички майки благодатни знайни и незнайни благодаря

Dalai Lama Далай Лама...

Винаги съм искала да видя Далай Лама.Да си поприказваме за някои термини като щастието и радостта,отдадеността и смисъла на битието...както и за смъртта... Това е една от тези мечти,които всички хора имаме-секция невъзможни..Но ако повярвам ,че е възможно може би ще стане.Поне мога да мечтая. Мисля си за тези хора които не са хора-вибриращи на друга честота на вибрациите,как може да се достигне тяхното състояние на покой удовлетворение и благодат... Oбаче с голямо удовлетворение открих,че същото,което си мисля от години-го е казал и Далай Лама: "Няма нужда от храмове,няма нужда от сложни философии.Мозъкът и сърцето ми са мои храмове,моята философия е добротата." Аз съм христианка по наследство.Вярвам в ума-да,толкова е просто ,но искам и се стремя да отида зад,над ума...Още от дете в мен има една фундаментална доброта,която усещам като благословия.Добротата е наистина това с което си заслужава да се свърже човек. Преди много години четох една книга-"Тибетска книга за живота и смъртта от Согиал Ринпоче"От тогава не се страхувам от смъртта и това промени качеството на живота ми. Двама човека са умирали в ръцете ми и още един съм погребвала заедно с гробарите-знам как звучи,но аз го приемам за привилегия.Сега изпитвам разбиране и състрдание към умиращите,но и знанието,че всичко е наред-раждането и смъртта са само два прехода към различни състояния... По този повод открих тук интересен блог на Атанас Дюлгеров.Погледнете го. Единствената цел,която искам да следвам е радостта.И вече имам навик да търся нещата от,които се чувствам добре. ПС-Не се страхувай от смъртта... свържи се с добротата,която си ,навътре... :)