ръката на умиращ разказ по истински случай

Костас е мой приятел,той е грък, има приятно лице сини очи като езера и обича да се шегува.Семейството му е богато и вечно заето,затова ме помолиха да го наглеждам една седмица,защото всички хванаха самолетите за извън Атина. -Ясу Кости,ти каниш/Здравей Кости,как си/? -Аз винаги съм,добре,напоследък се подмладявам,но ми е добре,ти ....защо си тук...-бялото на очите му грейна и това беше знак да се засмея.Посмяхме се двамката.Той хвана ръката ми.-Как си момичето ми...-Добре.Справям се-очите му ме приковаха.-Имаш ли пари...-Да,винаги имам пари Кости...99 годишните му ръце се разтрепериха и той извади от джоба си малко парици...Няма нужда приятелю. -А,не те искам ако ми говориш така! -Добре,добре-усмихнах му се.Неговата доброта смирение и спокойствие ме вълнуваха а и беше толкова хубав с тези красиви сини очи,бялата коса и добре сложеното тяло. -Ела,ще приготвя нещо за ядене,-той стана като се опитваше да скрие усилието си от мен. Хапнахме си,пийнахме си и се гледахме влюбено.Кости беше много добър с мен, винаги. Прекарахме няколко вълшебни дни заедно,той се опитваше да ме учи на покер,но аз бях най-слабата ученичка на света,но пак ми се радваше.Преди да си тръгна,започвах да свиря на пианото и той заспиваше,точно като хапче за сън.Дните бързо се изнизаха,децата се върнаха и се натълпиха в стаята.За всички имаше по една блага дума. Беше време да си тръгна... -Е,тръгвам,ще мина някой ден. Кости отсече -Утре!-но Кости защо утре,имам работа... -той потърси ръката ми... -Добре,до утре,момчето ми. На сутринта си пийвахме чай,когато забелязах,че той е някак жълт,очите му бяха по бели отвсякога и някак не беше тук. -Как си ?!...-Добре!Искам да си легна.-изпратих го до леглото,старателно го завих..-Искаш ли да повикам поп/беше християнин/,да си поговорите,наближава рожденния ти ден,да го отпразнуваме с освещаване и прочистване на къщата...Боже Кости ставаш на 100 години,велик си.Как го направи момчето ми... -Спокойствие,любимата ми,там е животът в спокойствието!-изведнъж стана напрегнат,видимо не беше добре. -Какво ти е моето момче-хукнах и извиках дъщеря му.Не е добре...може да...-Тя ме погледна сякаш той никога нямаше да умре и аз млъкнах.Каза му няколко изречения и пак отиде да си гледа предаването... Тогава,видях болката в очите му...и разбрах...УМИРАШЕ...извиках паникьосана пак дъщеря му и ги оставих насаме...Сърцето ми тупаше ускорено,излезнах на терасата,не можех да си събера мислите,когато дъщеря му притича и ме задърпа за ръката.-Ела, не ме оставяй сама с него... -Но той ти е баща-прошепнах. -Не мога,страх ме е...-Но от какво мила,всички ще умрем....-тя се разплака. -Овладей се! -Не мога. Въздъхнах дълбоко и уверено приседнах до моят Кости.ХВАНАХ РЪКАТА МУ,да облекча болката му и да не е сам в прехода...Той ме погледна жално и очите му се замъглиха,започна да хърка,вдишванията му се разредиха.Само стисках ръката му с разбиране.Дойде последният дъх,дълъг и сбогуващ се,тогава очите му се извъртяха нагоре като,че се вглеждат в точка на челото и с този последен дъх Кости си отиде.Почувствах как душата излезе от тялото,на темето на черепа се образува малка дупчица с кръв.Ръката беше още топла,но не беше на моят Кости.Тялото остана като ненужна дреха оставена на леглото,приличаше ми на стара къщура,която вече не върши работа и е необитаема. Дъщеря му влезе и приседна отстрани.-Заспа. -Не.Отиде си.Умря.Дойде внукът му,който е лекар,сложи си слушалки и прегледа сърцето.-Не бие.Всички гледаха уплашено. -Какво ви става бе хора,умря си човекът,да приготвим погребението.-В миг всички скочиха и затракаха телефоните.Не след дълго дойдоха един млад и един стар мъж и започнаха да подмятат трупът. -Стоп,аз ще си го облека.-те си махнаха гумените ръкавици и приседнаха. Избърсах го с мокра кърпа,облякох му костюма,макар и слаб ми се стори тежък.Завързах му устата с една кърпа да се прибере.Прегърнах го,но той не беше там.Получих усещане,че ме гледа доволно от някъде. Двамата мъже повдигнаха четирите края на чаршафа и го замяткаха по коридора,всички извръщаха глави,сякаш смъртта беше заразна. Останах да помагам да се подготви къщата за траур.Бях приготвила и няколко сака за гладене,светнах една нощтна лампа и отидох до кухнята да се освежа с питие,върнах се и загладих. Счу ми се някакво шумолене и чувствах как Кости искаше да се майтапи с мен,продължих си да си гладя,но той сякаш ми даваше знак да му обърна внимание. Тогава погледнах малко нагоре и видях,че двете шапки на нощтната лампа горяха,с пламък около метър....Гледах с тройни очи и не вярвах... Пожар пожар...вода....осезаемо чувствах как ми се смее ....-Кости стамата/спри/....приказвам си сама ще ме вземат за луда...но той се кискаше... Боже,не е истина направих пожар...-кой с леген,друг с кана с чаша...а аз като някоя кокошка кудкудяках....бързо....Стана такава олелия и наводнение,че всичко остана на заден план...само води събирахме с парцали и а аз не спирах да повтарям сконфузено ..."съжалявам".Останах,да спа на неговото легло и тогава започнаха да странят и от мен. През нощта ми се причуха тези камбанки които вятърът като разлюлее и звънтят в нежна мелодийка,пробудих,защото като,че чух думите:"Легнала си в леглото ми!".....-Кости,спи ми се,време е да пътуваш-огледах се,приказвах си сама...,но той не спираше да ми звънти,ама ще ти посвиря на пианото и ще заспиш набързоооо,изчезвай,спи ми се....Не ме остави намира.Седнах и почнах,нежна мелодия от Клайдерман.Всичко утихна и се почувствах облекчена,само дето ми чукаха на вратата,излишно е да обяснявам,че се притесниха за мен.... Погребението отмина,събрахме се,ядохме и пихме,че и се веселихме....На излизане от къщата влезнах в неговата стая. -Благодаря ти Кости,че ме избра да съм до теб при прехода.Чувствам се привилегирована.Разбрах,момчето ми,смърт няма....Обичам те нали знаеш...Слънцето светна по ярко и небето стана по чисто.Сбогом приятелю,може би пак ще те видя...някога На всички умиращи с разбиране и състрадание С обич АнаАтина

Приказки за приказки

Днес си мислех за Снежанка,тъпичко малко,меко казано глупавичко,обаче днес наистина си мислех за Снежанка...Моята мама често се шегуваше"Аз съм дъртата Снежанка"...по повод,на факта,че има 6 деца....И както ми се струпваха приказки за приказки в главата...насреща ми един мой много близък....изръмжава"Червената шапчица" си ми ти///Погледнах го сериозно с много голяма бомбичка смях отвътре и прошушнах"Искаш ли да ми станеш Кумчо Вълчо...Съгласи се при условие,че ще му дам да ме изяде.. -ААА изяж ми 'апката и мирясай.Така се сетих за едно стихче , което беше качил мой приятел тук Митко..за Вълчо и как Червената шапчица тръгнала с него щот си го обичкала...ама ловеца взел,че.....драма............и до днес броди горката...и търси добрия Вълчан...А пък аз като по оправна с червена баретка,се сетих,че всъщност обичам моя Вълко,но скрих на Ловеца пушката....Така се замислих за всички герои от приказките....Право да ви кажа,големи калпазани-всичките до един...и така се сетих как като дете в най-голямата библиотека редовно задавах един и същи въпрос"Имате ли приказки.."Носеха ми обикновено един куп,радваха се на моето търсене,но така и не срещнах в тях герой 100 процента добър..........Мислите ми прескачат на "разпорили му корема и не им стигнало,че го напълнили с камъни но и го бутнали във водата,че пък и се радват... Мисля си....какво е добротата в нас и останалото,което я покрива,скрива,изкривява.....А може би такава е направата ни,която упорито избягваме да признаем,но всеки е добър в себе си-не лъжа,не съм Буратино.. Защо златното момиче не показа пътя към добротата и на сестра си...Истински добрите хора светят и някак си не можеш да им отвърнеш със зло..един път два пъти...но те на злото отговарят с добро...и на злината и става неудобно и си отива .. и се отваря потока на благоденстващото добро и в сгрешилия...провиждат му вътрешните очи и най после осъзнава себе си и кой е-една доброта... Мм да не забравя да си отбележа..........трябва да напиша приказки ... много... Изведнъж ми се прииска да се обадя на Дъртата Снежанка и да и кажа,че съм застаряваща Снежанка,но пък съм спасила моя Вълк...Бил ял месо,ами вече и козлетата ядат месо-белтъчини........ Хрумна ми,че добротата е нашето спасение