Усмивката се свива отвън за да се разшири навътре и намирам мислите които ме карат да се чувствам добре..въздишка се отронва и облекчението ме изпълва..аз сам само една жена..но пък това ми харесва..погледни ме и ще видищ цветята в душата ми..напълвам шепи с бои и рисувам един живот..чувам мелодия и се качвам в нейната люлка..дъжд покапва лицето ми и се слива с една сълза която ме гъделичка прихвам от тази закачка и напук гледам сланцето макар да ми затваря очите по клепките ми натежава дъждът..нали съм жена плача и се усмихвам и с натежали очи виждам дъгата и я улавям в картина която си имам за делник и празник...аз съм само една жена и всички жени са в мен и всички жени са жената ..скрита усмивка на Мона Лиза.... http://youtu.be/V2h7bkQ1__8

микс на доброто

Мислех си днес за миграциите на народите.. Всеки човек избира къде иска да живее и нищо не може да спре процеса на преселението и омесването на народите... По бедните народи си търсят хляба, а по богатите нямат избор освен да стопят национализма и да се помисли за интегрирането на световно семейство наречено човечество... Конфликтите се изпаряват като лед на слънце от религията на добротата и разцъфва усмивката на Земното кълбо... така провиждам... Просто няма друг път освен добруването. Ние сме съвременници на най-вълнуващото време и пространство сърфирайки с мисловната вълна.. ..прекрасно