ръката на умиращ разказ по истински случай

Костас е мой приятел,той е грък, има приятно лице сини очи като езера и обича да се шегува.Семейството му е богато и вечно заето,затова ме помолиха да го наглеждам една седмица,защото всички хванаха самолетите за извън Атина. -Ясу Кости,ти каниш/Здравей Кости,как си/? -Аз винаги съм,добре,напоследък се подмладявам,но ми е добре,ти ....защо си тук...-бялото на очите му грейна и това беше знак да се засмея.Посмяхме се двамката.Той хвана ръката ми.-Как си момичето ми...-Добре.Справям се-очите му ме приковаха.-Имаш ли пари...-Да,винаги имам пари Кости...99 годишните му ръце се разтрепериха и той извади от джоба си малко парици...Няма нужда приятелю. -А,не те искам ако ми говориш така! -Добре,добре-усмихнах му се.Неговата доброта смирение и спокойствие ме вълнуваха а и беше толкова хубав с тези красиви сини очи,бялата коса и добре сложеното тяло. -Ела,ще приготвя нещо за ядене,-той стана като се опитваше да скрие усилието си от мен. Хапнахме си,пийнахме си и се гледахме влюбено.Кости беше много добър с мен, винаги. Прекарахме няколко вълшебни дни заедно,той се опитваше да ме учи на покер,но аз бях най-слабата ученичка на света,но пак ми се радваше.Преди да си тръгна,започвах да свиря на пианото и той заспиваше,точно като хапче за сън.Дните бързо се изнизаха,децата се върнаха и се натълпиха в стаята.За всички имаше по една блага дума. Беше време да си тръгна... -Е,тръгвам,ще мина някой ден. Кости отсече -Утре!-но Кости защо утре,имам работа... -той потърси ръката ми... -Добре,до утре,момчето ми. На сутринта си пийвахме чай,когато забелязах,че той е някак жълт,очите му бяха по бели отвсякога и някак не беше тук. -Как си ?!...-Добре!Искам да си легна.-изпратих го до леглото,старателно го завих..-Искаш ли да повикам поп/беше християнин/,да си поговорите,наближава рожденния ти ден,да го отпразнуваме с освещаване и прочистване на къщата...Боже Кости ставаш на 100 години,велик си.Как го направи момчето ми... -Спокойствие,любимата ми,там е животът в спокойствието!-изведнъж стана напрегнат,видимо не беше добре. -Какво ти е моето момче-хукнах и извиках дъщеря му.Не е добре...може да...-Тя ме погледна сякаш той никога нямаше да умре и аз млъкнах.Каза му няколко изречения и пак отиде да си гледа предаването... Тогава,видях болката в очите му...и разбрах...УМИРАШЕ...извиках паникьосана пак дъщеря му и ги оставих насаме...Сърцето ми тупаше ускорено,излезнах на терасата,не можех да си събера мислите,когато дъщеря му притича и ме задърпа за ръката.-Ела, не ме оставяй сама с него... -Но той ти е баща-прошепнах. -Не мога,страх ме е...-Но от какво мила,всички ще умрем....-тя се разплака. -Овладей се! -Не мога. Въздъхнах дълбоко и уверено приседнах до моят Кости.ХВАНАХ РЪКАТА МУ,да облекча болката му и да не е сам в прехода...Той ме погледна жално и очите му се замъглиха,започна да хърка,вдишванията му се разредиха.Само стисках ръката му с разбиране.Дойде последният дъх,дълъг и сбогуващ се,тогава очите му се извъртяха нагоре като,че се вглеждат в точка на челото и с този последен дъх Кости си отиде.Почувствах как душата излезе от тялото,на темето на черепа се образува малка дупчица с кръв.Ръката беше още топла,но не беше на моят Кости.Тялото остана като ненужна дреха оставена на леглото,приличаше ми на стара къщура,която вече не върши работа и е необитаема. Дъщеря му влезе и приседна отстрани.-Заспа. -Не.Отиде си.Умря.Дойде внукът му,който е лекар,сложи си слушалки и прегледа сърцето.-Не бие.Всички гледаха уплашено. -Какво ви става бе хора,умря си човекът,да приготвим погребението.-В миг всички скочиха и затракаха телефоните.Не след дълго дойдоха един млад и един стар мъж и започнаха да подмятат трупът. -Стоп,аз ще си го облека.-те си махнаха гумените ръкавици и приседнаха. Избърсах го с мокра кърпа,облякох му костюма,макар и слаб ми се стори тежък.Завързах му устата с една кърпа да се прибере.Прегърнах го,но той не беше там.Получих усещане,че ме гледа доволно от някъде. Двамата мъже повдигнаха четирите края на чаршафа и го замяткаха по коридора,всички извръщаха глави,сякаш смъртта беше заразна. Останах да помагам да се подготви къщата за траур.Бях приготвила и няколко сака за гладене,светнах една нощтна лампа и отидох до кухнята да се освежа с питие,върнах се и загладих. Счу ми се някакво шумолене и чувствах как Кости искаше да се майтапи с мен,продължих си да си гладя,но той сякаш ми даваше знак да му обърна внимание. Тогава погледнах малко нагоре и видях,че двете шапки на нощтната лампа горяха,с пламък около метър....Гледах с тройни очи и не вярвах... Пожар пожар...вода....осезаемо чувствах как ми се смее ....-Кости стамата/спри/....приказвам си сама ще ме вземат за луда...но той се кискаше... Боже,не е истина направих пожар...-кой с леген,друг с кана с чаша...а аз като някоя кокошка кудкудяках....бързо....Стана такава олелия и наводнение,че всичко остана на заден план...само води събирахме с парцали и а аз не спирах да повтарям сконфузено ..."съжалявам".Останах,да спа на неговото легло и тогава започнаха да странят и от мен. През нощта ми се причуха тези камбанки които вятърът като разлюлее и звънтят в нежна мелодийка,пробудих,защото като,че чух думите:"Легнала си в леглото ми!".....-Кости,спи ми се,време е да пътуваш-огледах се,приказвах си сама...,но той не спираше да ми звънти,ама ще ти посвиря на пианото и ще заспиш набързоооо,изчезвай,спи ми се....Не ме остави намира.Седнах и почнах,нежна мелодия от Клайдерман.Всичко утихна и се почувствах облекчена,само дето ми чукаха на вратата,излишно е да обяснявам,че се притесниха за мен.... Погребението отмина,събрахме се,ядохме и пихме,че и се веселихме....На излизане от къщата влезнах в неговата стая. -Благодаря ти Кости,че ме избра да съм до теб при прехода.Чувствам се привилегирована.Разбрах,момчето ми,смърт няма....Обичам те нали знаеш...Слънцето светна по ярко и небето стана по чисто.Сбогом приятелю,може би пак ще те видя...някога На всички умиращи с разбиране и състрадание С обич АнаАтина

Стандартен живот....и к,во

Нашите отношения.Дали има нещо по стойностно от това да привличаш отношения на всякакви нива... Но какъв е стандартния живот.. Семейна двойка,деца,работят,пари,традиции,стереотипни модели на мислене,празник,делник...и к,во...доживяваш до старини...и чао...това е! А можем да погледнем по надълбоко и да съзрем една широта на огромната система от отношения и да открием,че "аз съм ти и всички и всичко".... Обикновено съзнанието е заето от темата за оцеляването и колкото повече се занимава с темата за оцеляването,толкова повече попада в ситуации в които се налага да оцелява...Място за приятели-няма... Малко по нагоре има приятели...но другите са чужди.. Изкачваш се и нацията е над всичко.. Една крачка още по стълбата,която малко хора правят...и си световен човек...Поживяваш сред този и онзи народ...сещаш за обединяващата дума човечество...някой може да има и късмет с извън земни приятели...И в един момент един космонавт казва: Гледам Земята....Боже....ние сме свързани,................или нещо подобно.... Медитираш и откриваш в пролуките между вдишванията и издишванията,че............СВЕТЪТ СЕ СЛУЧВА В ТЕБ....и отвън е само едно огледало и бавно проумяваш,че"стандартен живот" е капан в който гледаш и като си сложиш и негативните лещи-виждаш изкривеното огледало и мислиш,че това си ти....но това е само едно отражение...а СВЕТЪТ СИ ТИ... и К,ВО... излизаш от капана и той се разпада и си свободен и радостен и се разширяваш повече от всички светове и разширяваш Вселената всичко което е... и к,во....ами гот....:)ти е...................какво като има стандарти ние сме над тях...вече... и к,во....е стига де...другото в отвъдното...тук .... се забавлявай....:)))

Dalai Lama Далай Лама...

Винаги съм искала да видя Далай Лама.Да си поприказваме за някои термини като щастието и радостта,отдадеността и смисъла на битието...както и за смъртта... Това е една от тези мечти,които всички хора имаме-секция невъзможни..Но ако повярвам ,че е възможно може би ще стане.Поне мога да мечтая. Мисля си за тези хора които не са хора-вибриращи на друга честота на вибрациите,как може да се достигне тяхното състояние на покой удовлетворение и благодат... Oбаче с голямо удовлетворение открих,че същото,което си мисля от години-го е казал и Далай Лама: "Няма нужда от храмове,няма нужда от сложни философии.Мозъкът и сърцето ми са мои храмове,моята философия е добротата." Аз съм христианка по наследство.Вярвам в ума-да,толкова е просто ,но искам и се стремя да отида зад,над ума...Още от дете в мен има една фундаментална доброта,която усещам като благословия.Добротата е наистина това с което си заслужава да се свърже човек. Преди много години четох една книга-"Тибетска книга за живота и смъртта от Согиал Ринпоче"От тогава не се страхувам от смъртта и това промени качеството на живота ми. Двама човека са умирали в ръцете ми и още един съм погребвала заедно с гробарите-знам как звучи,но аз го приемам за привилегия.Сега изпитвам разбиране и състрдание към умиращите,но и знанието,че всичко е наред-раждането и смъртта са само два прехода към различни състояния... По този повод открих тук интересен блог на Атанас Дюлгеров.Погледнете го. Единствената цел,която искам да следвам е радостта.И вече имам навик да търся нещата от,които се чувствам добре. ПС-Не се страхувай от смъртта... свържи се с добротата,която си ,навътре... :)

чувства по мисли в думи...въпроси за самоосъзнаване

..........Днес за кой ли път се убедих,че трябва да си записвам.
Записвам си.
*днес си пиша всичко важно
*както и това,което съм осъзнала(научил)
*това,което ми харесва и ме вдъхновява
*това от което точно днес се чувствам добре
*това от  което не се почувствах добре-как мога да го обърна
*какво добро мога да предам днес на някой
*да въртя в мислите си целеви слайд
*задачи за деня
*нещо комично,което ми се случва в преживяването
*сега-да присъствам в настоящето

aadumi.com*какво би подобрило живота ми