Мислех си днес,как живота минава в делнични неща...в по голямата си част..
А и празниците се преповтарят,а понякога са по сиви и от делниците...
И какъв е смисъла,ако не радостта...да търсиш приятното за себе си и да му се зарадваш.
Толкова много задължения-ангажименти има за поддръжката на тялото и личността ,че за душата и нейните стремежи на практика не остава място,освен случайни набързо случили се,мечтания,за които се смята,че са губене на време...
Но не е ли точно обратното-да следваме душата си като основна цел на живота или просто да
бъдем най-съкровената си същност.
Човек наистина не може да постигне всичко,но може да открие едно или няколко неща и да се стреми към тях и като мисли за тях да им се наслади,когато се появят в преживяването ....
Защо се превръщаме в колата вместо да бъдем този,който я управлява..
Колко дни имам и какво искам да направя през тях..."колата я забравям в гаража"...
Няма коментари:
Публикуване на коментар