Едно Славейче си намерило китно клонче.Кацнало и се огледало наоколо. -Колко красиво-възкликнало птичето и Запяло от Радост. Изведнъж Песента му секнала от неистов рев.Погледнало Славейчето надолу и видяло как Магарето се напъва. -Защо крещиш Магаренце-учудило се Славейчето... -Не крещя,а общувам-завикало Магарето пак. Славеят поогледал,но не съзрял никой. -Само аз съм тук и те чувам.Не се изморявай,ще прегракнеш.Да си поговорим тихо,спокойно,за нещо приятно...Знаеш ли,че имаш хубави очи?..:) -Ти какво,подиграваш ли ми се?!...Виж се на какво приличаш-РАЗЛИЧЕН,че чак ненормален с вечното си цвърчене. Славейчето вече си мислило за неговата сладкопойна песен..и повече въобще не чуло какво говори Магарето. Запяло нежно и Сърцето му ЩАСТЛИВО пърхало.
Няма коментари:
Публикуване на коментар