| Мими се стресна на сън,скочи и се изправи в леглото.После седна.Тъмнината на стаята я обгърна.Чу се някакъв шум отвън,всички спяха и тя беше сама.Изплаши се.Огледа се,не знаеше какво да прави ...и се разплака. Нещо запърха пред нея...и кацна на носа и.Мислите и спряха и тя събра очи да види кой е. Една малка кукличка с крилца,около нея имаше кълбо светлина,което огряваше меко стаята. -Защо плачеш момиченце? -Коя си ти?-погледна я учудено Мими. -Куклата вълшебница. -Не знаех,че има живи кукли. -Има!-меденото гласче на малката вълшебница завибрира в Мими от което тя забрави да плаче. После се появи първата мисъл...."не знам как да живея"... и тя я изрече на глас. -КАК СЕ ЖИВЕЕ?-кукличката се усмихна и от очите и заструи светлина към Мими. -Ами ПРОСТО ДИШАЙ. Малкото момиченце се заслуша в дишането си-въздухът влизаше и излизаше с приятен звук.Усети как миниатюрната вълшебница го обля със светлина.Вдишваше и издишваше.Потопи се в спокойствие,отпусна се в някаква лекота и неусетно заспа. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар