късно е поезия

... Как кратко се усмихваш-чак ме втриса/// ала не ще отстъпя нито крачка./// Добър ловец си-аз пък бях актриса./// ВЪРВИ СИ С МИР-не съм за тебе плячка./// Гората също бе за мене сцена./// Ловях ловците,размотавах принца, бях Клеопатра,бях и Магдалена./// Какво от туй!Измамени са всинца./// И АЗ САМАТА.Ала нямам грижа./// Перуките и грима за какво са../// Без римските сандали днес се движа И ПРЕЗ СВЕТА ВЪРВЯ ОТНОВО БОСА.../// Ръмжат в трънаците КАПАНИ разни./// ДОБРЕ ГИ ЗНАМ-ЛЕКУВАЛА СЪМ РАНИ./// Хвалебствени слова,УСМИВКИ ПРАЗНИ събирам в две торби добре съдрани./// От погледи и думи-Канонада. НЕ СЕ ХАБИ,ПРАХОСВАШ СЕ ЧОВЕЧЕ!/// ПО ГЛУПАВА ДА БЯХ,ДА БЯХ ПО МЛАДА- СПЕЧЕЛИЛ БИ...СЕГА Е КЪСНО ВЕЧЕ... .../§

от Драга Дюлгерова