Чочи и Чари приказка фентъзи

...вълшебство...

Чочи и Чари Вълшебници стари Дошли на земята в малки телца да творят чудеса Денят светна с един слънчев лъч,през дупчиците на щората и погъделичка нослето на Чочи.Завря светлина в клепките му и момченцето отвори очи.Пак ги затвори и се усмихна. -Какво е живота?-и тогава се засмя на глас.Мислите му му поднесоха още едно изречение: -Живота е радост!-щастлив смях огласи стаята.Чари,сестричката му се усмихна сънено. -Защо се радваш? -Защото животът е радост-погледна я възторжено Чочи. -От какво се радваш?- усмихна му се Чари. -Животът е приятен. -Приятен?!...Приятен...приятен...приятен-каква мила дума-и Чари затвори с наслада очи.Чочи я гледаше доволно докато прави това и продължи да и говори. -Усещаш ли колко мека е възглавничката ти и колко са удобни леглата ни?... -Хммм...хубаво ми е.Чари продължи с напевен глас -Стаята ни е слънчева и изпълнена с прекрасни цветове-резедаво,оранжево,жълто синьо,а и розово...-Чочи и грабна думите-и колко много отиват на искрящо белите стени. -Да!Бели, като светлината и като доброто-което се стараем да правим всеки ден-изпяха в хор. -Ха,ха,ха-разсмяха се от сърце Чочи и Чари. Да си добър и животът ти да е хубав,е съвсем естествено нещо-изтананикаха заедно,с весели сладки гласчета. -И винаги може да стане още по хубав-добави Чочи възторжено. -Как?- замисли се Чари. -Така!...ДА НАПРАВИМ НЯКОЕ ВЪЛШЕБСТВО?Какво ще кажеш Чари?! -Добре!!! Готови ли сме? Дааа... О.К, да го направим. Да затворим очи. ...И те започнаха да си представят,кой каквото му харесва... .......... -Децааа...-Чочи и чари ококориха очички-в стаята влезна майка им. - Нося ви вкусни банички и цветя...за настроение...айде,елате да хапнете-децата се спогледаха и без думи се разбраха. -Аз си пожелах баничка- прошепна Чочи... -А аз цветя...исках да откъсна цветя...толкова са красиви и...-не можеше да се спре Чари... -Шшт...,КАК ГО НАПРАВИХМЕ?!-те отново се спогледаха-Чари зашушна в ошето му... -Аз си ПРЕДСТАВИХ свежи цветя,които ухаят като парфюма на мама...изчурулика въодушевено... -А аз НАУМ се НАСЛАДИХ на вкуса на една баничка,все едно,че вече я ям-радваше се момченцето. Двамата заедно изрецетираха-РАЗШИРИХМЕ се някак си,ИЗРАСНАХМЕ пак. -АМА НИЕ ВЪЛШЕБСТВАМЕ-извикаха в дружен глас-майка им ги изгледа... -По бързо вълшебници,цветята във вазата и хващайте баничките. -Всички се усмихнаха и усетиха някакво приятно чувство отвътре... от АнаАтина с обич