Усмивката се свива отвън за да се разшири навътре и намирам мислите които ме карат да се чувствам добре..въздишка се отронва и облекчението ме изпълва..аз сам само една жена..но пък това ми харесва..погледни ме и ще видищ цветята в душата ми..напълвам шепи с бои и рисувам един живот..чувам мелодия и се качвам в нейната люлка..дъжд покапва лицето ми и се слива с една сълза която ме гъделичка прихвам от тази закачка и напук гледам сланцето макар да ми затваря очите по клепките ми натежава дъждът..нали съм жена плача и се усмихвам и с натежали очи виждам дъгата и я улавям в картина която си имам за делник и празник...аз съм само една жена и всички жени са в мен и всички жени са жената ..скрита усмивка на Мона Лиза.... http://youtu.be/V2h7bkQ1__8