Вълшебните плодчета приказка

Джо обичаше да се разхожда из пазара.Винаги се спираше при плодовете и се захласваше по радостните им цветове.Така и днес се беше загледал в оранжевото на мандарините.Така си беше "залепил" очичките на плодчетата,че не мърдаше.Тогава чупливата му коса се накъдри още повече,когато видя как от нищото се проявиха нови плодове и СЕ ВМЪКНАХА в оранжевия куп.Сякаш си бяха там от сутринта.Любопитството го хвана и той не можеше да смъкне очи от тях.цветовете им бяха някак по наситени и ярки от другите мандарини.Около тези плодчета сякаш имаше сияние и ухаеха по силно от другите и го притегляха.Бяха красиви и очевидно вкусни.Той преглътна предвкусвайки сочната им сладост.Погледът му затърси и по другите сергии...и се га...веднага ги откри-Вълшебните Плодчета бяха навсякъде.Пожела един мандарин,лилавото на една малка чепка грозде с едри зърна му хареса.Примамливото жълто на един банан развесели момчето.Тогава погледна към едно киви-как му се искаше да го отвори.Радостното червено на пет черешки го ободри и Джо си подсвирна,както правеше ,кокато се чувстваше щастлив.Нежното розово на един резен диня го хипнотизира и погледът му спря на огромна миризлива синя слива.Желанието му стана толкова силно,че в ума му имаше само една мисъл: -Искам...ВЪЛШЕБНИ ПЛОДОВЕ!!! В този миг ръцете на Джо се зъпълниха с фруктиера с всички плодове,които беше погледнал и пожелал.Дори не беше посегнал към тях и те вече бяха негови.Огледа се.Никой,като,че не го забелязваше.Тогава изтича прегърнал плодчетата и се разположи удобно в близкият парк.На зелената тревичка под едно дръвче,постави фруктиерата с любимите му плодове пред себе си и им се наслади. Отвори с нетърпение мандарина и отдели едно парченце.,съседното парченце се разтвори и го пръсна нежно в ноздрите му,миризмата му го омая и той бързо излапа всички парченца.Приятният сок го изпълни отвътре и Джо УСЕТИ ПРИЛИВ НА НЯКАКВА СИЛА.Очите му като,че се отвориха по нов начин и той започна да разглежда наоколо.Тревата му се видя с най-красивия зелен цвят,който някога беше виждал.Дървото му се стори като нарисувано в картина-и някак го приютяваше и му отдаваше закрила.Небето светеше в прозрачно синьо.Всичко към което погледна му се стори различно. Повдигна черешките и ги огледа.Яркото червено изпълни очите му с пламъчета.Притвори клепачи и вкуси първата черешка. -Хм....мм...ох-бузките му се зачервиха.Погали мъхът на кивито и го отвори.Вкуси от сочното зелено,скочи и се затича,завъртя се в кръг,прибави едно грамадно лилаво зърно грозде и доволен си помисли.... -Даже никой сладолед на света не можеше да бъде толкова сладък.Бананът с топлия си жълт цвят го притегли и Джо го грабна.Подхвърли го нагоре и му се порадва,после лакомо го изпапка.Гъстата му каша го засити и в този миг се почувства по голям и силен.Чу глъчката от пазара по нов начин.Детски смях се смеси с бъбриви женски звукове,мъжки гласове подвикваха в унисон...и някак всичко се в уханието на резенчето диня.Отхапа и розовият сок се плъзна по брадичката му.Гълташе и беше радостен,ръката му сама посегна къв синьото на сливата-даже сладкото на баба му не задоволяваше така небцето му.Глътна и последната хапка,потърси фруктиерата с поглед,да не би да е останало нещичко още и ококори очи-всичко беше изчезнало. Нямаше нищо-нито кората,нито люспите и кокичките.Все едно,че не беше си хапнал плодове...но ЕДНО БЛАЖЕНСТВО СЕ РАЗЛЯ В НЕГО,ДОЙДЕ МУ ТАКАВА СИЛА,че се затича много бързо,както никога. Втурна се в къщи. -Мамо,какво да ти помогна. Тя го погледна учудено. -Ами...оправи си стаята-внимателно му отвърна... Джо се впусна и чатчат така така,започна бързо и неуморно да поставя всички предмети по местата им.След няколко минутки,играчките го "загледаха" подредени и доволни.За миг на Джо му се стори,че оживявати и му благодарят с усмивки.И днес даже леглото не го затрудни...отвори прозореца и изтупа одеалото и чаршафа.Премете,дори избърса пода.Завтече се отново при майка му: -Мамо,какво да ти помогна?! -Оправи си стаята ти казах! -Готова е.-майка му го гледаше със зяпнала уста. -Ела да видиш-тя забърза,готова да го смъмри...Отвори вратата...-Ах Джо,невероятно-зарадва се майчицата му.Той видя как надежда дойде в очите и...нейният поглед стопли сърцето му.Тя се пошегува със звънлив глас. -Джо,какво си ял,доброто ми момченце....?! -Вълшебни плодове мамо,искряха очите му. -Джоооо...радостно се издигаше и спускаше гласа и. -Ще изхвърля боклука,ще напазарувам.,а белиш картофи,той чевръсто грабна белачката.Ръцете му сякаш сами се движеха.Не знаеше как знаеше,но сложи картофките в купа със студена вода.После вдигна торбата боклук и му се стори лека.Метна го,изми си ръцете,взе списък с покупките от кухненската маса и затича към супер маркета. Майка му го изпрати с поглед -Хм...странно...какво му става на това дете.-Спря да прави каквото и да било,скръсти ръце и се замисли.Хмм...харесват му плодовете,трябва редовно да му купувам плодове и...повечко... Хубаво ми е детето-усмихна се. Джо позяпа рафтовете,както обикновено,но без да се бави,сложи в количката всички продукти,организирано и точно.Усмихна се на жената,която подреждаше.Поздрави приветливо управителя и си поговори с касиерката.Отвън погледна с обич пълните с плодове щайги.Една възрастна жена се беше спряла и се чудеше дали да си вземе.Момчето погледна към пресните сладки портокали с най веселото оранжево на света и там веднага се появиха няколко вълшебни.Беше благодарен,че ги вижда и те на мига се изсипаха в скута му.Тогава приближи бабичката и и ги сложи в ръцете.Очите и се подмладиха и тя ги притисна в прегръдка.Джо бе сигурен....-Ще се почувства добре от тях.Усмивка се скъта вътре в него. В къщи чевръсто постави продуктите по местата им.Майка му плахо го попита:-А уроците...?-Веднага сядам,само да си погледна програмата. Той отвори всички учебници и тетрадки,които му трябваха.Старателно си написа домашните и прилежно си прочете уроците.Подреди си чантата,избра нови чисти дрехи за сутринта,внимаваше дори за цветовете-да си напасват. Удовлетворен беше,че свърши всичко така добре. -ПРИЯТНО Е.МОГА ДА СВЪРША ВСИЧКО КОЕТО ПОИСКАМ,тогава в джоба му се размърда един портокал.Зарадва му се. -Ще го дам на татко довечера.Не!Половината на мама,половината на тати. Джо поигра с децата навън,помагаше на всички и беше щедър и справедлив в игрите.Всички деца се лепяха за него и търсиха компанията му.Харесваше им,че е толкова мил и добър с тях.Струваше им се,че може всичко и гледаше с възхищение.Прекараха си толкова хубаво заедно. Свечери се.Джо се прибра,изми си ръцете,прегърна майка си и този път той и каза... -Мамо,обичам те. -тя скри две сълзички. Изкъпа се,облече си нощницата,внимателно си приготви леглото за спане.Искаше да му е удобно и да се наспи добре. -Утре ще науча един куп неща и още повече ще свърша.-усещаше се добре,както някога,когато беше бебе и нямаше за какво да се тревожи.Прошепна си. -Всичко е наред. -Татко му се появи в очертанията на вратата. - Татеее...да ти кажа...Днес ОТКРИХ ВЪЛШЕБНИТЕ ПЛОДЧЕТА и съм много силен...МОГА ВСИЧКО и ЗНАМ КАКВОТО СИ ПОИСКАМ.... Приближи се и майка му и се засмяха. Джо сграбчи портокала.-Ето,опитайте,разделете си го.Вълшебен е.Дава сила на тялото и ума. - Татко му го прегърна. -Нека има за теб моето момче,и как се наричат тези вълшебни плодове? -Слънчеви бонбони-хрумна на момченцето изведнъж. -Днес си помагал много и си свършил и твоите задачи.Много съм горд с теб.Благодаря ти сине. Джо се сборичка с татко си и стаята се изпълни с енергията на добротата.Стана му хууубавоо....Малко по късно,когато заспиваше,Джо се замисли за вълшебните плодчета. -Когато ги обичаш и им благодариш,че са се появили,разчитат мисълта ти...и сами се появяват в ръцете ти...и те даряват със сила. -Усмихна се.-Утре пак ще си хапна вълшебни плодчета.-Преглътна спомняйки си колко са вкусни и спокойно заспа. Един банан се появи на нощното му шкафче.Искаше да дари Джо на закуска с мислите...АЗ СЪМ СИЛЕН,АЗ МОГА.....