кажи един въпрос... днес искам да запиша нещичко тук... остави някоя думичка и ти...как ти се радвам :)
понеделник, 2 декември 2013 г.
мисли в думи: мравката и слона басня
мисли в думи: мравката и слона басня: Аз съм по-голяма от теб- казала Мравката на Слона,защото го виждала умален в едно късче огледало...,което мъкнела за всеки случай...Без да з...
понеделник, 14 октомври 2013 г.
неделя, 15 септември 2013 г.
Elixier
Erfolg
събота, 24 август 2013 г.
Ho'oponopono
неделя, 18 август 2013 г.
Unsichtbar
събота, 17 август 2013 г.
Gib deinen Kindern Liebe
Geschichten
Sicherheit
неделя, 4 август 2013 г.
Wir wissen alles
понеделник, 29 юли 2013 г.
сряда, 17 юли 2013 г.
да погледна навътре...
снимките винаги ме забавляват...рози...
добрите думи
вторник, 16 юли 2013 г.
понеделник, 15 юли 2013 г.
неделя, 14 юли 2013 г.
четвъртък, 11 юли 2013 г.
вторник, 9 юли 2013 г.
неделя, 7 юли 2013 г.
петък, 5 юли 2013 г.
сряда, 3 юли 2013 г.
неделя, 30 юни 2013 г.
петък, 28 юни 2013 г.
четвъртък, 27 юни 2013 г.
събота, 22 юни 2013 г.
езиците...портали
Chinese saying
петък, 21 юни 2013 г.
китайска поговорка
Chinesisches Sprichwort
сряда, 19 юни 2013 г.
was du siehst und was du fühlst
понеделник, 17 юни 2013 г.
мъдростта на децата Weisheit der Kinder тема-`И...`Thema-UND-
събота, 15 юни 2013 г.
къде съм
неделя, 9 юни 2013 г.
детски истории съобщения children's stories messages
ПРЕСИТЕНИ jaded
събота, 8 юни 2013 г.
мисли за релаксация thoughts about relaxation
das Leben...
FOLLOW THE MOON Sarah Weeks
It was a Thursday night in June,And voices in their heade said,FOLLOW THE MOON.
Inside my head there was no voice,I didn`t hear a single sound.
I didn`t move,I had no choice,That's when he found me...And built the fence around me.Inside my shell I was alone.
I couldn't sleep,I tossed and turned.
I don't know hou he could have known,
But in the morning he returned,
And told me what he'd learned.
He said,IT'S BOUND TO HAPPEN SOON.
YOU'LL HEAR THE VOICE INSIDE YOUR HEAD SAYING...FOLLOW THE MOON...
He spread his blanket on the sand.
He kept the dangers all at bay.
He somehow seemed to understand
That I needed him to stay.
He didn't go away.
And then I heard it in my head...
At first a squeak and then a croon.
The boy was right,it clearly said,
FOLLOW,FOLLOW THE MOON.
On that Friday night in June
The voice inside my head said,
FOLLOW THE MOON.
The voice just kept repeating and repeating and repeating,
And the drums just kept beating and beating.
The moon hung from a silver string-
The most beautiful thing.
I had no choice,
I had to listen to the voice.
And then a new voice began to speak.
It was a most familiar sound.
It said,THAT'S NOT THE MOON YOU SEEK.
TURN AROUND,TURN AROUND,
THAT'S NOT THE MOON YOU'VE FOUND.
And then he led me to the sea.
He knew exactly what to do,
Because he found the moon for me.
I don't know how he knew,
Unless he heard it too.
On that Friday night in June
When the voice inside my head said,
FOLLOW THE MOON...
))))))
сега е розово поезия
СЕГА Е РОЗОВО,но колко нюанси минах... Само за да стигна от сивото до черното... Но колко мрачни дни и нощи оживели... Но колко сълзи,болка и ИЛЮЗИИ СРИНАХ..... СЕГА Е РОЗОВО,но дълго беше без нюанси..... Без цвят и без светлинки и топлинките бяха хладки... Не светеше Луната,Слънцето не грееше... По точно-от мъгливи мисли,не ги и забелязвах... ...... ИЗПРАЗНИ СЕ НАПЪЛНО КАРТИНАТА ДО БЯЛО............................И В ТАЗ ПРОЗРАЧНА ЧИСТОТА..ПОТЪРСИХ СЕ...ОТНОВО............... СЕГА....АЗ избирам цветовете-като художник.. АЗ намирам думите-като поета слово... От което да РАЗЦЪФНАТ ЦВЕТОВЕ И ФОРМИ.. и да избуяват РАДОСТНИ НЮАНСИ В РОЗОВО..
И РИСУВАМ С МИСЛИ РАДОСТТА СИ В БЛАЖЕНСТВО... ... ... ... ... ... ::::::
СЕГА Е РОЗОВО..и толкоз сладък е животът
И РИСУВАМ С МИСЛИ РАДОСТТА СИ В БЛАЖЕНСТВО... ... ... ... ... ... ::::::
СЕГА Е РОЗОВО..и толкоз сладък е животът
..как спокойна е душата ми...Руми
Притесняват те и те оскърбяват?...Не превивай пред тях рамене. Само плодни дървета се брулят...Безплодните - не. Да можех себе си да видя някой път!Но как!...Примесва своите бои светът. Духът ми никога не е в покой...,НО КАК СПОКОЙНА Е ДУШАТА МИ,Боже Мой! Морето ме погълна в мрак студен... Но..ЧУДО!ЧУВСТВАМ,ЧЕ МОРЕТО Е У МЕН!..........
Руми мистичен поет суфизъм
Руми мистичен поет суфизъм
поетично Фернанду Песоа
....но аз,чиято душа обмисля всички сили на света,където противоположните и абсурдните неща ме следват,минута след минута,емоция след емоция в това синкопно отражение-аз,празното огнище на всички реалности,фантомът,свързан с всички усещания,аз,абстрактният и проектираната сянка на екрана,аз тъжната жена на всичко легитимна,аз,който страдам да бъда АЗ чрез всичкото това,подобно на жадния,неутолен от никаква вода.... Фернанду Песоа
палаво поезия
Отново е Слънчево... Пълно със свежи цветове... В душата ми вълново вибрират детски гласове. Отново съм тъй хубава... Млада дори във възрастта, когато намирам,че сиво в косата ми е Игриво... Отново ПАЛАВО СВЕТЯ... Прозорец-моите очи... Рисувам с ума си цветя .. Смесвам багрите на Сезони.. Пулсирам в нови нюанси.. Танцувам в обич на Дансинг- от измислена фантазия..и ВЪЛШЕБСТВАМ в блага Магия......... Сбъдвам невероятни неща.. Ей така..леко,на ИГРА.... И откривам как да творя, прекрасен живот в Света....... И макар да е СРЕБЪРНО и времето на моите Дни.. В БИЖУ превръщам всеки мой МИГ.. ХУБАВИ ДУМИ.... в СТИХ...................
Любовта...какво е? Тя е вътре в теб. Погледни навътре...любовта е с теб.... Тя е силен поток. Усети...Вибрация... Само направи скок. Потопи се в Сила. Как да влезеш в любовта? С мисли потърси я потърси я... Почувствай нещата, които са любов! Отговори на въпроса, какво,кой е твоят зов?... Запулсирай в любов...и открий:ТИ СИ ЛЮБОВ. Просто я излъчваш...Отвътре навън виждаш,....че..ВСИЧКО Е ЛЮБОВ.............
Хубава съм...такава каквато съм... И млада и стара...хубава съм... и грешна и тъжна...хубава съм... и Богиня-щастлива,хубава съм... Както и да изглеждам...хубава съм... Защото съм себе си!Хубава съм... И друга ТАКАВА като мен няма. Погледни ме в очите................. Хубава съм такава каквато съм, ии ти се усмихвам...ХУБАВА СЪМ... |
Блага тишина стихове
В самотата на моята Тишина... Открих,че няма как да съм Сама... Само от една единствена мисъл, целият Свят се обагря със смисъл.. И реших да рисувам мисълта си в Сърца и в Усмивки хиляди пъти... ... И ми се върна таз мъничка Сага- Светът отвори за мен широко Прага.. Дари ме с благодат Поток Доброта------------- и устни ми само мълвят...БЛАГОДАРЯ... ... ... БЛАГДАРЯ---БЛАГОДАРЯ---БЛАГО---ДАРЯ----------------
рубини стихове
къде си любов...есемес любовна лирика
Къде си Любов... Имах ли те.. Не усетих зов... Имах ли те.. МОЯ ЛЮБОВ.............. ИЗКАЧВАХ СЕ, А ПАДАХ любов.. и само мисли, ме повдигаха, че си в мен...В МЕН... .... ..... И СТАНАХ ЛЮБОВ............................
късно е поезия
... Как кратко се усмихваш-чак ме втриса/// ала не ще отстъпя нито крачка./// Добър ловец си-аз пък бях актриса./// ВЪРВИ СИ С МИР-не съм за тебе плячка./// Гората също бе за мене сцена./// Ловях ловците,размотавах принца, бях Клеопатра,бях и Магдалена./// Какво от туй!Измамени са всинца./// И АЗ САМАТА.Ала нямам грижа./// Перуките и грима за какво са../// Без римските сандали днес се движа И ПРЕЗ СВЕТА ВЪРВЯ ОТНОВО БОСА.../// Ръмжат в трънаците КАПАНИ разни./// ДОБРЕ ГИ ЗНАМ-ЛЕКУВАЛА СЪМ РАНИ./// Хвалебствени слова,УСМИВКИ ПРАЗНИ събирам в две торби добре съдрани./// От погледи и думи-Канонада. НЕ СЕ ХАБИ,ПРАХОСВАШ СЕ ЧОВЕЧЕ!/// ПО ГЛУПАВА ДА БЯХ,ДА БЯХ ПО МЛАДА- СПЕЧЕЛИЛ БИ...СЕГА Е КЪСНО ВЕЧЕ... .../§
от Драга Дюлгерова
от Драга Дюлгерова
дъх на цвете есемес поезия
сълза..поезия лайф стайл
Е..днес съм тъжна и какво от това... Питам се защо ли.. На целия позитив отгоре.. капна една сълза.. Защо ли съм тъжна защо ли тъга... Несбъднато нещо глупава мечта... и какво от това......... Дързост желание една фантазия невъзможна и моя............ НО...МИ Е ХУБАВО- да затворя очи, да се рея РАДОСТНО в мечти,мечти...мечти............
ТРИТЕ АНГЕЛЧЕТА приказка
-Фиит,Фат,Фут-извикаха три гласа в хор(ом).Никой не знаеше,че белия облак всъщност беше три ангелчета,които се боричкаха в небето.По едно време облачето се превърна в три фигурки.На поляната играеха много деца,но те бяха твърде заети за да забележат трите добри ангелчета.Изведнъж едно голямо момче,което играеше футбол се спусна към топката и беше толкова отдадено на играта,че не видя,как едно малко дете се отскубна от ръката на майка си и се втурна също към топката.Момчето залитна и преди да смачка бебето,ангелчето Фиит го измъкна незабелязано.Майката изпищя и не можеше да каже и дума,само гледаше втренчено,когато в ума и се появи: -Благодаря ти Господи,че спаси детенцето ми..-Фиит,Фат и Фут се усмихнаха и в следващия миг спасиха още три деца от злополука..Децата ставаха от падането весели..поглеждаха лекото ожулване и припкаха отново в игрите си.. Всички бяха щастливи на полянката..Говореше се от ухо на ухо,че ИМА НЯКАКВА СИЛА НА ТОВА МЯСТО..Хората усещаха,но никой не можеше да види колко неуморно помагат трите ангелчета.На Фиит Фат и Фут им стигаше да слушат детската глъч и да са доволни.ОБИЧАХА ДА ПОМАГАТ,а в свободните минути се боричкаха,също като земните деца.Всички прекарваха чудесно на полянката..децата червенееха бузки,родителите се усмихваха и се впускаха в игрите-ангелчетата се свързваха с детето във всеки възрастен и ги увличаха в общи забавления с децата.ТУК ВСЕКИ СЕ ВТУРВАШЕ В РАДОСТТА..Ангелчетата упражняваха СИЛАТА си ...ВСИЧКО БЕШЕ НАРЕД...
Славеят и магарето притча
Едно Славейче си намерило китно клонче.Кацнало и се огледало наоколо. -Колко красиво-възкликнало птичето и Запяло от Радост. Изведнъж Песента му секнала от неистов рев.Погледнало Славейчето надолу и видяло как Магарето се напъва. -Защо крещиш Магаренце-учудило се Славейчето... -Не крещя,а общувам-завикало Магарето пак. Славеят поогледал,но не съзрял никой. -Само аз съм тук и те чувам.Не се изморявай,ще прегракнеш.Да си поговорим тихо,спокойно,за нещо приятно...Знаеш ли,че имаш хубави очи?..:) -Ти какво,подиграваш ли ми се?!...Виж се на какво приличаш-РАЗЛИЧЕН,че чак ненормален с вечното си цвърчене. Славейчето вече си мислило за неговата сладкопойна песен..и повече въобще не чуло какво говори Магарето. Запяло нежно и Сърцето му ЩАСТЛИВО пърхало.
следи...
Понякога искам да пиша,глупави стихове за чувства...Да пофлиртувам с емоция,скрита асоциация или едно настроение,като вълна ударило,брегът на моите мисли-превърнало се в сътворение....Понякога жадувам да съм глупава-за сложни дилеми и търся прости думи в мене...Най обикновена радостчица и литва моята душица..Понякога искам да пиша,без да ангажирам никого.....ЗА ЕДНА ПУЛСАЦИЯ СКРИТА,в моето същество надълбоко...Понякога искам да пиша и търся С МАСКА ПОКРИТОТО,ОТКРОВЕНИЕ В СЛОВО................Понякога изписвам СЛЕДИ....които изчезват след мене.....от АнаАтина с обич
Едни очи на хоризонта и чаша чай...еротичен разказ...
ТОЙ се загледа в далечината на морето...Привлякоха го вълните,които заличаваха стъпките му..Спря..и в един миг си спомни всички жени,които беше имал-чаровници..палави и сладострастни..Изненада се сам на себе си как спомена се завърта към друга и друга..и се заплита в нови фантазии-как е можело да се случат нещата,но потока им не спираше.
-Нима бяха толкова много-замисли се за кратко,когато погледа му откри,че някой приближава в далечината.
Въздъхна и затвори очи.Отпусна се от ширината на морето.Вълните погалиха стъпалата му отново с дантелена пяна.Стана му леко от ласката им и той се изпълни със синята картина наоколо.
Тогава усети,че някой го гледа,леко се сепна и се скри в усмивка за една жена,която го привличаше с поглед..
Тя се приближи и докосна гръдния му кош,а той тихо пое в шепи гърдите и...Заигра се леко с тях и пъпките им цъфнаха...
Тя се уви около врата му и сложи уханното си езиче в неговите устни.Едната и ръка се задържа на банския му и той се почувства като ръчна скоростна кутия на кола..,но очите и го примамиха в дълбините на отмалата.
Сграбчи я като плувец-морска вълна.Тя се впиваше все повече в клетките му и като симбиоза сластта се разбури в тяхното съвкупление...Морето притъмня в сиви тонове,вълните се усилиха и скриха мелодията на страстта..
Той отново и отново я изпълваше със себе си,а тя се остави и потъна в желанието му..
Силните му приливи и нейните шумни пръски звук извисиха бурята.Дъжда облада горещите им тела и стоновете им изсипаха едри капки,които заудряха морето.Виковете и се затресоха и той я обля в бяло...Светлина,която отнесе погледа и и едни очи,преди малко молещи,сега си тръгваха доволно и стъпките потъваха в пясъка все по далече.
И потърси той нещо в хоризонта и откри измамната за сетивата му черта.
Погледа му празен,обърна се навътре и видя чаша чай и там откри две хубави очи само и единствено за него,които стопиха празнината му.
И всичките жени се сляха в една голота отминала...безлична и студена..
която стопли с чаша чай и мил му спомен..и се появиха нейните единствени очи на хоризонта...
-Нима бяха толкова много-замисли се за кратко,когато погледа му откри,че някой приближава в далечината.
Въздъхна и затвори очи.Отпусна се от ширината на морето.Вълните погалиха стъпалата му отново с дантелена пяна.Стана му леко от ласката им и той се изпълни със синята картина наоколо.
Тогава усети,че някой го гледа,леко се сепна и се скри в усмивка за една жена,която го привличаше с поглед..
Тя се приближи и докосна гръдния му кош,а той тихо пое в шепи гърдите и...Заигра се леко с тях и пъпките им цъфнаха...
Тя се уви около врата му и сложи уханното си езиче в неговите устни.Едната и ръка се задържа на банския му и той се почувства като ръчна скоростна кутия на кола..,но очите и го примамиха в дълбините на отмалата.
Сграбчи я като плувец-морска вълна.Тя се впиваше все повече в клетките му и като симбиоза сластта се разбури в тяхното съвкупление...Морето притъмня в сиви тонове,вълните се усилиха и скриха мелодията на страстта..
Той отново и отново я изпълваше със себе си,а тя се остави и потъна в желанието му..
Силните му приливи и нейните шумни пръски звук извисиха бурята.Дъжда облада горещите им тела и стоновете им изсипаха едри капки,които заудряха морето.Виковете и се затресоха и той я обля в бяло...Светлина,която отнесе погледа и и едни очи,преди малко молещи,сега си тръгваха доволно и стъпките потъваха в пясъка все по далече.
И потърси той нещо в хоризонта и откри измамната за сетивата му черта.
Погледа му празен,обърна се навътре и видя чаша чай и там откри две хубави очи само и единствено за него,които стопиха празнината му.
И всичките жени се сляха в една голота отминала...безлична и студена..
която стопли с чаша чай и мил му спомен..и се появиха нейните единствени очи на хоризонта...
БЯЛА съм-стихове
с БЯЛЯ светлина... ... да дарявам Доброта да трептя в Красота да мисля Чистота Всичко да Боготворя да открехна Любовта да се отдам на Благодат и да поканя твоята душа в извора на Радостта.................. |
Децата държат кълбото...
Само след миг ще подкрепят планетата
Нека ги обичаме и да им отдадем най-хубавото от себе си
С обич АА
Нека ги обичаме и да им отдадем най-хубавото от себе си
С обич АА
"В гнездото разказ" разказ,който обожавам от дете
Силен нощен вятър огъна клоните на старите дървета.Те изпращяха.Гнездото на заспалата птица се наклони.Едно голокрило птиченце тупна на земята и жално записука.Разтревожена,изхвръкна майката.Втурна се да го дири наоколо.
-Де си,мое чедо?-сякаш питаше тя.
Блесна светкавица.Огря поляната.Птицата съзря рожбата си.За миг я грабна и я повдигна към топлото гнездо.Закапаха едри дъждовни капки.Двете птиченца се навряха под мекото майчино крило.Тихо затвориха очи.
Майката остана будна с разперени криле над тях. Ангел Каралийчев
-Де си,мое чедо?-сякаш питаше тя.
Блесна светкавица.Огря поляната.Птицата съзря рожбата си.За миг я грабна и я повдигна към топлото гнездо.Закапаха едри дъждовни капки.Двете птиченца се навряха под мекото майчино крило.Тихо затвориха очи.
Майката остана будна с разперени криле над тях. Ангел Каралийчев
Майка
Мале,мила майчице,
златна моя сенчице,
Господ,мамо,да ти дава
да ми бъдеш жива здрава. Петко Рачев Славейков
златна моя сенчице,
Господ,мамо,да ти дава
да ми бъдеш жива здрава. Петко Рачев Славейков
сбъдвай желания песен за дует
Зареждане...
|
|
Как се живее приказка за детската душа
КАК СЕ ЖИВЕЕ? |
Мими се стресна на сън,скочи и се изправи в леглото.После седна.Тъмнината на стаята я обгърна.Чу се някакъв шум отвън,всички спяха и тя беше сама.Изплаши се.Огледа се,не знаеше какво да прави ...и се разплака. Нещо запърха пред нея...и кацна на носа и.Мислите и спряха и тя събра очи да види кой е. Една малка кукличка с крилца,около нея имаше кълбо светлина,което огряваше меко стаята. -Защо плачеш момиченце? -Коя си ти?-погледна я учудено Мими. -Куклата вълшебница. -Не знаех,че има живи кукли. -Има!-меденото гласче на малката вълшебница завибрира в Мими от което тя забрави да плаче. После се появи първата мисъл...."не знам как да живея"... и тя я изрече на глас. -КАК СЕ ЖИВЕЕ?-кукличката се усмихна и от очите и заструи светлина към Мими. -Ами ПРОСТО ДИШАЙ. Малкото момиченце се заслуша в дишането си-въздухът влизаше и излизаше с приятен звук.Усети как миниатюрната вълшебница го обля със светлина.Вдишваше и издишваше.Потопи се в спокойствие,отпусна се в някаква лекота и неусетно заспа. |
"Приятели" стихове
Скрита обич
Дойде в живота ми Непознат
И усетих толкова топлота
Дари ме с нежност,доброта,цветя
?Каква е на живота ми целта...
Поспри!Приятелство грабни...Сега.
Живота...Дълъг Миг от Безкрайността...
Общувай с лекотата на Обичта.
Приятели!!!Благодаря ви за Мига...
Чочи и Чари приказка фентъзи
Чочи и Чари Вълшебници стари Дошли на земята в малки телца да творят чудеса Денят светна с един слънчев лъч,през дупчиците на щората и погъделичка нослето на Чочи.Завря светлина в клепките му и момченцето отвори очи.Пак ги затвори и се усмихна. -Какво е живота?-и тогава се засмя на глас.Мислите му му поднесоха още едно изречение: -Живота е радост!-щастлив смях огласи стаята.Чари,сестричката му се усмихна сънено. -Защо се радваш? -Защото животът е радост-погледна я възторжено Чочи. -От какво се радваш?- усмихна му се Чари. -Животът е приятен. -Приятен?!...Приятен...приятен...приятен-каква мила дума-и Чари затвори с наслада очи.Чочи я гледаше доволно докато прави това и продължи да и говори. -Усещаш ли колко мека е възглавничката ти и колко са удобни леглата ни?... -Хммм...хубаво ми е.Чари продължи с напевен глас -Стаята ни е слънчева и изпълнена с прекрасни цветове-резедаво,оранжево,жълто синьо,а и розово...-Чочи и грабна думите-и колко много отиват на искрящо белите стени. -Да!Бели, като светлината и като доброто-което се стараем да правим всеки ден-изпяха в хор. -Ха,ха,ха-разсмяха се от сърце Чочи и Чари. Да си добър и животът ти да е хубав,е съвсем естествено нещо-изтананикаха заедно,с весели сладки гласчета. -И винаги може да стане още по хубав-добави Чочи възторжено. -Как?- замисли се Чари. -Така!...ДА НАПРАВИМ НЯКОЕ ВЪЛШЕБСТВО?Какво ще кажеш Чари?! -Добре!!! Готови ли сме? Дааа... О.К, да го направим. Да затворим очи. ...И те започнаха да си представят,кой каквото му харесва... .......... -Децааа...-Чочи и чари ококориха очички-в стаята влезна майка им. - Нося ви вкусни банички и цветя...за настроение...айде,елате да хапнете-децата се спогледаха и без думи се разбраха. -Аз си пожелах баничка- прошепна Чочи... -А аз цветя...исках да откъсна цветя...толкова са красиви и...-не можеше да се спре Чари... -Шшт...,КАК ГО НАПРАВИХМЕ?!-те отново се спогледаха-Чари зашушна в ошето му... -Аз си ПРЕДСТАВИХ свежи цветя,които ухаят като парфюма на мама...изчурулика въодушевено... -А аз НАУМ се НАСЛАДИХ на вкуса на една баничка,все едно,че вече я ям-радваше се момченцето. Двамата заедно изрецетираха-РАЗШИРИХМЕ се някак си,ИЗРАСНАХМЕ пак. -АМА НИЕ ВЪЛШЕБСТВАМЕ-извикаха в дружен глас-майка им ги изгледа... -По бързо вълшебници,цветята във вазата и хващайте баничките. -Всички се усмихнаха и усетиха някакво приятно чувство отвътре... от АнаАтина с обич |
модни песнопения..хумор
или корони от модни песнопения
..и докато смъртта ни раздели...
*по тема на РаяВид*
...тръгнах и аз църковен брак да катинарствам...
Още от сутринта се изпокарахме-ни молитва ни спасяваше...Свидетелите ни-не можеш да ги различиш от туристи-тя с гол гръб..той с дънки..ама к,во да правиш-турнаха им коронки.
Попа взе да ни опява..но притесних ли се от тез вериги..що ли-стори ми се че говори твърде бързо..И взех да го наглеждам-на служба ли е или на тренинг в зала бодибилдинг...
И ТОГАВА...
..и тогава чух с ушите си добре обучени да чуват...
-Ах да ми паднеш-говореше на голия гръб на свидетелката пред Бога.
-Боже опази слуха ми..Спънах се и засвяткаха едни камери-напипани бяхме от китайските туристи-и с тез корони-взеха ни за атракция..Свидетелят ме прихвана да не падна и ми дъхна в ухото-ще се мушна под роклята ти..
-Ааа?..облещих се като изненаданата булка в изневяра.
Наведох се да огледам индийската си рокля-вярно..приличаше на спален чувал...при този жест короната ми се килна и удари кръста в ръцете на попа-кандидат съпругът не ми пускаше ръката и за малко да съборя всички-при това не се шегувам..
Не издържах..попа беше млъкнал ококорен.
Втурнах се и го издърпах настрана..
-Извинете но се женя-може ли малко по бавно по изразително...изведнъж какво ми става...
-Отче искам да се изповядам..мъжът ми ми изневерява-искам службата да е трогателна да ни пречисти-той ме гледа без подразбиране...сякаш да изневеряваш е част от играта и изпява:
-Закъсняваме за кръщенето...
Гледа ме в очите и чак сега виждам колко е хубав..
..и пропява зад брадата си-Довечера ще дойда да те .....
ПОДКРЕПЯ...
На свой ред ме хваща недоумение...така съм зяпнала че забравям за целувката-един нахален език ме сепна идеше ми да го фрасна с короната..На всичкото отгоре не бях просто бременна ами и двете ми деца народени преди бог да благослови-постелята..Усещат ме чедата ми че съм нещо крива и реват с фалшивия църковен хор...
-Господи помилуй...
..а попа си определя среща за вечерта...
Появи се без попадийката и ме запрегръща...снимки..при което го пипнах за...... ...и....му казах:...
-Стига-току що се венчах пред Бога...-А той хвана телефона и изгука като на църковн песнопение-на някаква....
-ИСКАШ ЛИ ДА НАПРАВИМ ЕДИН ЛАЗУР...-и ми се усмихна чаровно като тв звезда.Галантно се наведе...
-МАДАМ......-целуна ми ръка и изчезна и гърбом ми каза...
-Когато ти потрябвам твой съм...
Хващам телефона и се оплаквам на един мой приятел поп...
-Ех момиче имаш зла магия..
-О май Год..дрън дрън и олелия......
Попа предложил среща и на кумата..кумът ядосан и ревнив хайдутин--реве като Лъв:
-Ще му свия восъчното масло..Кумата пък задява моят мъж..той пък дащен-неотказва..Роднини нали сме вече.
Какво да правя количката люлея и другата ми рожба в обятията приласкавам-закъснява пиршеството и не схваща кой с кого флиртува........... и расото на попа отнася една туристка русоляво мила...
И ето днес развеждам се макар че църквата не дава..
Къде ли е сега попа да ме спасява...
по истински случай и нищо не е плод на случайност
ПС.. още съм венчана ..Макар мъжът ми все надалеч-като дяволето от тамяна в църковен брак не остана.
Веднъж на тавана ми попадна стара лампа свещ и се замечтах..Избърсах и праха и стори ми се на часа,че до мене има дух.
И мина ми на ум:
-Дайте на таз жена любов.
Всеки следващ мъж обаче,все не става за любовната омая...Уви...
Ненадейно в слънчев ден-за попа си помислих...И се замечтах как
пием заедно кафенце и за по наблизо ли или за утеха,хващам попа и за трите кр...краища на кръста да ми спасява душата...и да питам за самотата и да се молим за любовта с модерни песнопения...и за тую оную в края на краищата...
от участник съм...наблюдател...медитативно...медитция, поезия
Аз наблюдавам...
Живота минава..
Неволи,мълнии..
Радост,надежди..
И пак изненади.
И дните прозрачни,
обвити с воали,
аз наблюдавам...
Куки несметни,
един куп шарани-
храна за несгоди..
роптаене,вопли..
Аз наблюдавам...
Спокоен съм,мирни..
са моите мисли...
Виждам,харесвам мечти..
Стъпки..малки,леки..
Щастливи,забавни..
сътворявам игри...
Мисли се сбъднали.
Аз наблюдавам...
една дума дойде..
облаче на небе..
и..си отиде...
И съм като дете
и ми е добре...
Аз наблюдавам
и съм живота,
който измислям.
...
автор:
АА(-АнаАтина,Илиана Милкова Димитрова)
петък, 7 юни 2013 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)