граници

Сега си мисля за границите и по точно за моите.Има една популярна шаблонна фраза..<Нищо лично_...Усмихвам се тихо и почти незабележимо...НАПРОТИВ...Всичко е лично на 100 процента..Каквото го мислиш,го мислиш с твоя ум..каквото го привличаш го привличаш с твоите чувства,а те се акумулират от мислите които си избрал да мислиш...И...днес си избрах темата за границите..Вчера се случиха неща от които се почувствах зле...оп какво става тук..спрях и се замислих..не исках да подминавам..исках да осъзная защо се чувствам така както се чувствам в този миг на сегашния момент...ГРАНИЦИТЕ...престъпи се моята граница...Затърсих една причина или няколко с които да оправдая някой който ми е престъпил границите...Нямаше причина...Никой не може да престъпва границите на никой..Защо все пак някой престъпва границата на някой...Защо единия го прави а другия го позволява и после и двамата се чувстват зле... Усмивката ми ме стопли отвътре..най после съзнавам защо...Границата не е определена или има неясни очертания..Виновен ли е този който влиза в полето на нечия граница..точно колкото и този който го позволява..и по нататък..отвъд вината..Има ли полза някой от това...или само така изглежда...Да определя сега и да държа на моите граници..Всичко е лично..Аз виждам усещам и се свързвам със Света по моя си начин и с всички е така...Аз внимавам за твоите граници и очаквам и ти да правиш същото-спазване на 100 процента на личната ми граница.Моите граници са дотук...това е всичко което имам да измислям.Усмивката ми прибрана вътре излезе и навън...