Мислех си за усмивката...Погледнах моята в огледалото...едва забележима...а чакай...обърната е навътре...какво ли търси там..Нещата които ми харесват или и нещо повече...Днес искам да направя нещо различно,което да взриви усмивката ми...така да експлоадира,че да излезе и навън..нещо дребно нещо лесно или само една мисъл,която не съм мислила досега...Тялото...Аз съм сега тук чрез това тяло и каквото и да е перфектно или съвсем не...то за мен е идеално..Една благодарност ороси очите ми..Помислих си,че в един от безкрайните моменти на сегашното,просто ще излезна от него за да влезна в друго измерение...а тук е приятно...желания мечти и сбъдвания...толкова интересно и вълнуващо...имам си мозък,който да избира мисли и очи си имам да съзирам красотата,даже и уста език с който артикулирам дори крака,мога да се премествам в пространството....ооо ръцете ми ...съвършени...и още куп неща...Колко съм богата,колко наистина специална по мой си начин уникална...И с всеки е така..Благодарна съм...Днес ще наблюдавам тялото,ще се вслушвам в него...и ще му се радвам..такова каквото е...))))))Усмивката ми заля стаята с гърления глас на радостта.........А навътре в мен една Мона Лиза се усмихваше потайно и загадъчно..........................
Няма коментари:
Публикуване на коментар