Тези дни взех ново за мен решение,,,да опитвам...Днес например да опитвам да направя нещо различно,нещо което не съм правила досега,а за други неща да мисля не с досегашната си настройка на ума,опитах се дори да търся в крайно неприятни за мен теми нещичко поне две неща които ми допадат-като тъмна картина,която не напасва на моите предпочитания,все пак се вглеждам в нея и откривам неочаквано че една форма е вълнуваща и едно бяло петно ми въздейства ободряващо...и тогава изненадващо празнината отвътре се изпълва с облекчение и една въздишка с думи...всъщност не е зле...Опитвам и неща за които съм убедена,че не мога,ей така,защото искам да опитвам,не очаквам да се справя,не се притеснявам,не мисля за крайния резултат само оставам отворена за възможността да се опитам....и ..о ..изненадка...превърна се в приключение,тръпката ме гъделичкаше и когато ми бе трудно се оказа толкова сладко да се справя въпреки че съм убедена,че не мога... изведнъж проблемите се изчистиха от нуждата за решение,просто опитвах да остана отворена за възможности и изхода на проблем спонтанно се появяваше,да опитвам е моята нова игра и опитвам и неща които ама съвсем не са за мен,като да поправя прозореца на моята приятелка,да го изчистя да сложа маджун да го боядисам и решетката да изшкуркам с шкурка и да боядисам с друг вид боя,оказа се по трудно отколкото очаквах,по трудно за мен дори от свиренето на пиано и рисуването на картини,от катеренето по стълба и усилията да достигам трудните неща ме болеше цялото тяло,по кожата ми имаше боя,по пръстите ми лепнеше маджун,надишах се с прах от старото желязо на решетката и ме заболяха китките да шкуркам,внимавах да не падна и това беше прибавка към неприятните ми усещания,на места не се справях много добре идеше ми просто да си тръгна,но....исках да опитвам...да опитам да издържа още малко и още малко...Приятелката ми ме наглеждаше с недоверчиво разтревожен поглед...изпищя когато стълбата се разклати и съвсем наистина за малко да падна защото се стреснах от нейното изкрещяване...Пфуууу....готово...с усилие се навдигнах и тогава.......... видях благодарността в очите и...Прегърнахме се..Болката отмина след седмица но спомена за този сладък миг остана,влезе като витамини в душата ми...На връщане докато вървях с тежка походка,видях един чистач на улици,много му се зарадвах и го поздравих и го оставих в неговото недоумение от моето топло отношение,когато съзрях един бояджия,който боядисваше един прозорец стена отвън и заковах...Боже той ходеше със стълбата,като,че тя беше продължение на краката му,бях възхитена...За първи път се замислих,как с неуважение се говори...а чистач...мазач....тая пък чисти тоалетни....подлоги слага...копае канали,това последното няма да го опитвам...пази боже да ми се случи,ще опитвам все пак което искам да опитам...Една благодарност ми дойде по голяма от мен самата...Припнах въпреки болежките и радостно замахах на бояджията,той ме изгледа заклати глава измърмори едно здрасти и продължи работата си,без да си признавам за каква ме взе сега вече го разбирах...Обикновените хора са необикновени в усилието си да създават комфорт за другите.Докато си мисля за тези неша...в банята гола под душа се сетих,че съм забравила шампуана...Е какво пък,едно време не са имали шампоан и пак опитах нещо ново..да се накъпя само с вода...Така открих,че чувствителната ми кожа не се раздразни и все пак бях изкъпана и реших отвреме на време.. да.. само да обливам тялото си с вода..Такива ми ти прозаични работи...
Сега се замислих..какво да опитам днес..усмихвам се...забавно ми е...много съм доволна....какво ли ще ми хрумне...Любопитка...))))
Казват че бялото е скучно,старомодно,задръстено,прекалено,целомъдрено....НАПРОТИВ...Искаш ли да светиш..ОБЛЕЧИ СЕ В БЯЛО...___))))
ВЪЛШЕБСТВАЙ...................
