Благо-даря...Благодарност... Две думи само,а на три се превръщат... и още триста хиляди се завръщат.. Добрини...Благини.. в хората обгръщат, велики дни събират..и трансформират- злото в сенки отлетели...се стопяват.. Мъки и неволи бързо се забравят. Само две вълшебни думи..мисли слагат и всичко в милиони Чудеса превръщат................:)

es war ein meil

Brüder Grimm
Es war einmal ein kleines Waisenmädchen namens Mathilda.
Das Mädchen war so arm,dass es nichts auf dieser Welt besass als die Kleider,die es trug,und ein Stückchen Brot in seiner Manteltasche.Und weil es ganz allein war,zog es eines Morgens in die weite Welt hinaus.
Nach kurzer Zeit begegnete Mathilda einem armen Mann.Der Mann war alt und schwach.Als er Mathilda sah,bat:"Ach bitte,liebes Kind,gib mir etwas zu essen,meine Frau,meine Frau und ich sind am Verhungern!"Da reichte Mathilda ihm bereitwillig ihr letztes Stückchen Brot,"Gott segne dir's",sagte der arme Mann.
Mathilda aber ging weiter.Nach einer Weile kam ein rauer Wind auf und blies über die weite Ebene.Da sah Mathilda einen kleinen jungen des Weges kommen.
Er zitterte vor Kälte und sagte zu Mathilda:
"Es friert mich so an meinem Ohren.Bitte schenk mir etwas,womit ich meinem Kopf bedecken kann."
Da nahm Mathilda ihre warme Mütze ab und gab sie dem kleinen jungen. Dann ging sie weiter,durch Wälder und durh Wiesen und vorbei an Bauernhöfen.
Der Wind trieb dunkle Wolken über den Himmel,und bald begann es zu regnen.Doch Mathilda ging weiter.Gegen Mittag kam weider ein armer Junge des Weges.Er trug keinen Mantel und zitterte vor Kälte.Mathilda hatte Mitleid mit ihm.Sie zog ihren Mantel aus und legte ihn dem Jungen über die Schultern.Der kleine Junge hörte auf zu zittern und lächelte Mathilda dankbar an.Am späten Nchmittag legte sich der Wind und die Sonne kam hervor.Ein Regenbogen spannte sich über den Himmel,und das grüne Gras und die Blumen leuchteten im Sonnenlicht.Mthilda war sehr hungrig und sah sich nach etwas Essbarem um.Sie musste nicht lange suchen:Genau vor ihr wuchs ein Strauch mit süssen  Beeren.Und gleich daneben stand ein wilder Apfelbaum,dessen Zweige voll beladen warmen mit reifen Äpfeln.Mthilda ass,bis sie satt war.Danach lief sie weiter.
Allmählich wurde es dunkel.Die Schatten der Bäume und Sträucher wurden immer länger.Da stiess Mthilda auf eine einsame Hütte.Neben dem Gartentor stand ein Mädchen,das genauso gross war wie Mathilda.Das Mädchen sah verzweifelt aus:"Bitte gib mir dein Kleid",bat es."Der Wind hat meines zerfetzt,und jetzt habe ich nichts mehr anzuziehen als dieses dünne Tuch."
Ohne zu zögern,zog Mathilda ihr altes und abgetragenes Kleid aus und schenkte es dem Mädchen.
Nachdem die Sonne untergegangen war,kam Mathilda zu einem riesigen Wald.
Lange dunkle Schatten fielen auf den Pfad,der sich zwischen Büschen und mächtigen Bäumen hindurchschlängelte.Über Mathildas Kopf ächzten und stöhnten die Äste im Wind.
Doch Mthilda fürchtete sich nicht und lief guten Mutes weiter.Sie lief weiter in den Wald hinein.Nach einer Weile sah sie deutlich einen Weg vor sich,der links und rechts von Glühwürmchen beleuchtet wurde.Da kam ihr eine arme Familie entgegenge-laufen.Die Mutter trug ein Babu in den Armen und vor ihr ging ein älteres Kind,das bloss mit einem Schultertuch bekleidet war."Ach bitte",sagte das Kind zu Mathilda,"ich friere so,bitte gib mir etwas,womit ich mich bedecken kann."
Mathilda dachte sich:"Es ist dunkle Nacht,da sieht mich niemand,da kann ich wohl mein Hemdchen weggeben."Sie zog das Hemd aus und gab es dem Kind.Jetzt hatte sie gar nichts mehr anzuziehen.
UND wie Mathilda so dastand in der kalten Nacht,fielen unzählige Sterne vom Himmel,die sich sogleich in glänzende Silbermünzen verwandelten.
Und obgleich Mathilda erst gerade ihr leztes  Hemd weggegeben hatte,trug sie jetzt ein neues Kleid aus feinstem Gewebe.
Glücklich sammelte Mathilda die Silbermünzen ein und steckte sie in die Taschen ihres Kleides.Von dieser Nacht an musste Mathilda nie mehr Not leiden.
                                                                                  :)

blagodarnost

Защо не сме благодарни...Вглеждам се в лицата на хората навсякъде по света,където съм била и не откривам светлината на благодарността... Неусетно някак насочваме фенера на вниманието към това което нямаме или не сме станали или не искаме,да докажем незнайно на кого-кой крив кой прав дълбаем,дори си измисляме проблеми и не се сещаме да се огледаме поне за нещичко дребно за което да сме благодарни..И аз сега се уча да изпитвам благодарност...чудно е...Благодарността те трансформира в един пласт на живота където зачестяват нещата от които да се чувстваш още по благодарящ..Отначало търсиш,после сама те намира,като награда за добрите мисли,които си избрал и се чувстваш все по добре и ти и всички около теб...

един поглед към природата,нещата които имам или това,че съм човек,че мога да постигам и потока на благодарността се отваря в мен.. колко е прекрасен живота ... дори само да си ..да съществуваш е безкрайно изобилие...:)

Усмивката се свива отвън за да се разшири навътре и намирам мислите които ме карат да се чувствам добре..въздишка се отронва и облекчението ме изпълва..аз сам само една жена..но пък това ми харесва..погледни ме и ще видищ цветята в душата ми..напълвам шепи с бои и рисувам един живот..чувам мелодия и се качвам в нейната люлка..дъжд покапва лицето ми и се слива с една сълза която ме гъделичка прихвам от тази закачка и напук гледам сланцето макар да ми затваря очите по клепките ми натежава дъждът..нали съм жена плача и се усмихвам и с натежали очи виждам дъгата и я улавям в картина която си имам за делник и празник...аз съм само една жена и всички жени са в мен и всички жени са жената ..скрита усмивка на Мона Лиза.... http://youtu.be/V2h7bkQ1__8

positive

Ако мога да избирам между позитивните мисли и негативните,защо по дяволите да не избера ангелите...Опс...
Чудя се...кои ли са... човешките силни черти и добродетели...И тъй като на последно време гледам все към ангелите,почти не откривам да приличат на хората...Обаче някои паднали ангели доста наподобяват човещината..опс...И все пак..аз искам да откривам доброто у хората и точка без запетая.Хм...
Вторачвам се в доброто...о Боже има ли те криеш ли се,но..подобряват се земляните!
Какво открих ли?Ммм...човеците стават все по мъдри и знаят,ама наистина осъзнават вече доста неща.Помъдряваме или...поне сме на път да го направим...Ей..що няма почерк наляво.оо...
При всички случаи ние хората имаме доста кураж-от човекоподобна до богоподобна форма...не е шега работа,ами доста къртовско бачкане и то векове...исках да кажа добра работа-БРАВО!!!
Обаче тази тема за СПРАВЕДЛИВОСТ...хм...доста спорна..Верно..всеки прав за себе си..но това-"око за око,зъб"-счупи ми се моста на зъбите и сложих очила..оф оф..ама ще преразгледаме плюсовете...

умереността аа...думите къде се дянаха,та исках да напиша===умереност...умереност..ей това ни трябва на нас-съвременните-гледащи с компютърен екран на мутричката..а темата няма да я кипазя с мутрите..митрите мурите..ай много им здраве в спомени обратни пътища на неандерталеца...хм..Не беше лошичко по интернетски една картинка да плъзна между буквите..ми да Що пък не...хихих
аа думи за ПРИЯТЕЛСТОто исках...ах къде отиде картинката...
но си го бива това нестандартно приятелство.:)

ТРАНСЦЕДЕНТАЛНОСТ,А голяма тема...като БОГА-БЕЗКРАЙНА..
АМА СЕГА НАЛИ ДЕВЕТИЯ КРЪГ...ПО МАИТЕ и без да се маите,изкачвахме сепо всички горещи точки,време да се поохладим в духовното,та гледам ЛОТОСА да ми цъфти отгоре на главата,вместо егото да ми играе хоро..пак там отгоре.
айде ЦУНКИ ГУНКИ..духовно де..
та'това МИ е ПъРвИя..Т ПЛАКАТ
ПОЗИТИВно
очаквай включване към втори шареници...:)

provokativ rot

...спокойствието....

Дълго търсих...кое е това качество което прави живота приятен радостен и благоденстващ. Всичките ми медитации,мисловно картиране,житейски опит,както и споделяния на възрастни хора ме отведоха до една единствена дума...СПОКОЙСТВИЕ,когато достигнах до тази думичка-извор, ми попаднаха и мнения на психолози,педагози,лекари,духовни лидери...МЕРИЛОТО ЗА ЕДИН ХУБАВ ЖИВОТ Е СПОКОЙСТВИЕТО... Затова споделям с всички моя набор от врати...които ме отвеждат до спокойствието: --Да знам и да помня,че АКО НАСОЧВАМ МИСЛИТЕ СИ КЪМ ТОВА КОЕТО ИСКАМ-ТОВА И ЩЕ СТАНЕ....тази сигурност и опора ме облекчават при всяка ситуация --Да разделям ДЕНЯТ НА ЧАСТИ и да се радвам и наслаждавам на всеки отрязък,като го изживявам пълноценно. --Ако усетя НЕГАТИВНОСТ в мен...СПИРАМ...установявам КАКВО МЕ ДРАЗНИ...което автоматично ми помага да разбера КАКВО ИСКАМ и .../внимание/,веднага НАСОЧВАМ МИСЛИТЕ СИ КЪМ ТОВА КОЕТО МИ ХАРЕСВА... --във всеки момент от деня намирам ОБЛЕКЧЕНИЕТО...Ако не се чувствам добре,търся една дума от която да си въздъхна и да ми олекне... --Постоянно да се ПРОЧИСТВАМ от негативни емоции...,като ги оставям да си отидат като облаците по небето --да си правя списък със ЗАДАЧИ,които да изпълнявам от 60-90%ово,да напредвам всеки ден. --да правя разходки на ЧИСТ ВЪЗДУХ и да се оставам да ме изпълни ПРИРОДАТА. --КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧИ...да ДИШАМ ДЪЛБОКО...да МЕДИТИРАМ,за да видя същността на нещата и да се изпълня с енергия. --да подобрявам ЗДРАВЕТО си и да се стремя да го поддържам/за да се чувства душата ми комфортно в това тяло/. --Да общувам с ДЕцАТА,като с ДУШИ,които са ПО МЪДРИ ОТ МЕН... --Да се ВЪЗХИЩАВАМ,искрено при всяка възможност. --Да бъда БЛАГОДАРНА и да привличам още ситуации на благодарност... --да ОБИЧАМ,да ПОМАГАМ и да ДАВАМ...с единствена цел...ДОБРУВАНЕ --Да ПРИЕМАМ другите ХОРА с ДОБРОТА и РАЗБИРАНЕ. --Винаги да привличам ПАРИ в ИЗОБИЛИЕ за да не ТЕЖА НА ДРУГИТЕ и да се УСЕЩАМ СВОБОДНА... от АнаАтина с обич Моля,дъпълнете с коментар Как достигате до спокойствието...благодаря: