Причини за страданието

Прочетох този кратък откъс за Будизма...прочети и ти....:)и опитай:) На мен ми направиха силно впечатление: "въздържание" от вредни дела- говорене по честен и безболезнен начин; действане по безвреден начин;умствена дисциплина, необходима за развиване на пълно господство над собствения ни ум. Това се постига чрез практикуването на различни съзерцателни и медитативни усилия за подобряване; съзнаване да се видят нещата такива каквито са с чисто съзнание, да бъдеш осъзнат за настоящата действителност в себе си без никакво желание или нежелание; медитация и концентрация; Какво бих взела от това за себе си: Бих направила основна същност в моя живот ГОВОРЕНЕ ПО ЧЕСТЕН И БЕЗБОЛЕЗНЕН НАЧИН.....:) Бих се старала да действам по безвреден начин... Вече знам колко е нужно и внимавам,самонаблюдавам се работя буквално върху моята умствена дисциплина...подбирам мислите,които да употребявам...Приемам нещата такива каквито са...и все по често достигам над желанието....и осъзнавам безкрайната променливост на нещата...Бих добавила...търся и откривам качеството в ежедневието си чрез нещата от които се чувствам добре Причините за страданието и разрешаването им Четирите Благородни Истини Основна статия: Четирите Благородни Истини Четирите благородни истини са основни в учението на будизма и като те да предоставят една идейната структура на будистката мисъл. Тези четири истини обясняват естеството на дукха (страдание, безпокойство, недоволство), неговите причини и как то може да бъде преодоляно. Те могат да бъдат обобщени както следва:[43] Истината за дукха (страдание, безпокойство, недоволство) Истината за произхода на дукха Истината за прекратяването на дукха Истината за пътя, който води до прекратяване на дукха Първата истина обяснява природата на дукха. Дукха обикновено се превежда като "страдание", "страх", "недоволство", "безпокойство" и др. Тя има следните три аспекта: очевидното страдание на физическите и психически заболявания, старостта и смъртта; безпокойството или стреса за опит за задържане на човека върху неща, които постоянно се променят, и финото недоволство, проникващо във всичките форми на живота, което се дължи на факта, че всички форми на живот са непостоянни и постоянно променящи се.[44] Втората истина е, че произхода на дукха може да се познае. В контекста на четирите благородни истини, произхода на дукха често се обяснява като жажда (пали: танха), обусловена от невежество (пали: авиджа). На по-дълбоко ниво основната причина за дукха се идентифицира като невежество (Пали: авиджа) на истинската същност на нещата. Третата благородна истина е, че пълното прекратяване на дукха е възможно, а четвъртата благородна истина посочва пътя към прекратяването.[45] Благородният Осмократен Път Основна статия: Благороднен осмократен път Благородния Осмократен Път е четвъртата от Четирите Благородни Истини и е пътя към прекратяване на страданието (дукха). Тя има осем секции, всяка от които започва с думата "самяк" (от санскрит означава "правилно", "подходящо" или "добро", често превеждани на английски като "правилно") и представени в три групи, известни като три висши обучения. (Пали преводите се появяват в скоби след тези от санскритски): праджня е мъдростта, която пречиства ума, което позволява да се постигне духовно вникване в истинската природа на всички неща. Тя включва: дирсти (дитхи): виждане на реалността такава, каквато е, а не такава, каквато изглежда, че е; самкалпа (санкалпа): намерението за себеотрицание, свобода и безвредност. сила е етика или морал и "въздържание" от вредни дела. Тя включва: вак (вака): говорене по честен и безболезнен начин; карман (камманта): действане по безвреден начин; адживана (аджива): безвреден начин на живот. самади е умствена дисциплина, необходима за развиване на пълно господство над собствения ни ум. Това се постига чрез практикуването на различни съзерцателни и медитативни виаяма (ваяма): усилия за подобряване; смирти (сати): съзнаване да се видят нещата такива каквито са с чисто съзнание, да бъдеш осъзнат за настоящата действителност в себе си без никакво желание или нежелание; самадхи (самадхи): правилна медитация и концентрация, обяснени просто като първите четири джхани. Практиката на Благородния осмократен път се разбира по два начина, като изискване едновременно за развитие на (всички осем точки практикувани парарелно) и като постепенна поредица от етапи, чрез които практикуващият задвижва, където кулминацията на един етап води до началото на друг. от Уикипедия Чрез четирите благородни истини можем да проумеем преходната природа на битието. Далай Лама Прочетох този кратък откъс за Будизма...прочети и ти....:)и опитай:) На мен ми направиха силно впечатление: "въздържание" от вредни дела- говорене по честен и безболезнен начин; действане по безвреден начин;умствена дисциплина, необходима за развиване на пълно господство над собствения ни ум. Това се постига чрез практикуването на различни съзерцателни и медитативни усилия за подобряване; съзнаване да се видят нещата такива каквито са с чисто съзнание, да бъдеш осъзнат за настоящата действителност в себе си без никакво желание или нежелание; медитация и концентрация; Какво бих взела от това за себе си: Бих направила основна същност в моя живот ГОВОРЕНЕ ПО ЧЕСТЕН И БЕЗБОЛЕЗНЕН НАЧИН.....:) Бих се старала да действам по безвреден начин... Вече знам колко е нужно и внимавам,самонаблюдавам се работя буквално върху моята умствена дисциплина...подбирам мислите,които да употребявам...Приемам нещата такива каквито са...и все по често достигам над желанието....и осъзнавам безкрайната променливост на нещата...Бих добавила...търся и откривам качеството в ежедневието си чрез нещата от които се чувствам добре