Какво ми написа остаряващата ми майчица , когато се опитах да я подкрепя с вярата,че във всяка възраст може да се достигне общо взето по добра кондиция :
Mnogo umesno izpolzvasch izraza ,,obschto vzeto'' za KONDICIATA . S napredvaneto na vazrasta nastapvat / pri vseki individualno/promeni na mozaka.Namaliava pametta , a i kondiciata saschto/estestveno ima i malki iskliachenia ,pri koito procesa e v po-malka stepen/Ima poniatie kato ,, starchesko slaboumie " , a i kato diagnoza - v tozi sluchai ne moje da ima kondicia.Tova e i edno ot loschite neschta na ostariavaneto.
Понеже имах няколко годишен опит с работа и живот със старите люде...
това което ми направи впечатление хората които
въпреки старостта се стараеха в всички сили да извършват най елементарните обгрижвания
като да стане да отиде до тоалетна да се среше да се опита да сготви да се опита да се раздвижва да се изкъпе и т.нат.
Това беше голям урок за мен ...
смирението приемането на немощта на тялото и въпреки това съсредоточените усилия за справяне с ежедневието спокойно отдадено скромно с една особена радост така чиста,която дори при децата не съм срещала Такива са столетниците
Бих искала ако въобще достигна до старост така да остарявам със съзнанието,че все още съм тук да зърна деня или да се отпусна в ноща да се насладя на обедното слънце и да съм доволна,че осъзнавам,че е след обяд Това геройство въпреки болките слабостта и всички трудности на застаряващото тяло да успявам да преместя единия крак пред другия или поне да се извъртя в леглото.
Всички останали на по 70 години хленчеха оплакваха се мрънкаха и в крайна сметка си отиваха в адски мъки Още сега когато се разхленча си спомням за столетниците не преигравам в изкуствена радост но се самонастройвам да се справя С такава нагласа изпишках камък без да ходя на лекар съвсем сама в къщи и само за три дни се възстанових.И сега съм много благодарна,че научих тези неща от старите хора и най вече от столетниците .
Особена порода са разпознавам ги вече -лъхат на спокойствие,
което направо ме изумяваше,направо да ти спре дъха- не примирение а спокойно разбиране и приемане на Процесите....
Смъртта:
видях етапите докато държах ръката на умиращия,защото дъшеря му се страхуваше а всички останали си държаха главите настрани,сякаш смъртта е грип или нещо грозно (смях)...
душата му излезе точно по средата на темето,какво облекчение а тялото изведнъж стана като ненужно чучело(което да плаши роднините и да поеме последното нещо кето има да прави без да прави нищо сред циничността на гробарите и демагогията на свещениците-погребението)Тогава спрях гробарите от тяхната безцеремонност и помолих да помагам в обличането с уважение и с любов като,че се облича малко бебе,което само спи и тепърва ще живее.Почувствх се изключително превилегирована да помагам на умиращ,защото това ме промени завинаги,страхът изчезна и идеологиите се изпариха като забравена тенджера на котлона.Това преживяване ме натисна по най скритите ми копчета за добро и най вече за осъзнаване на битието
обичам те мамо
Mnogo umesno izpolzvasch izraza ,,obschto vzeto'' za KONDICIATA . S napredvaneto na vazrasta nastapvat / pri vseki individualno/promeni na mozaka.Namaliava pametta , a i kondiciata saschto/estestveno ima i malki iskliachenia ,pri koito procesa e v po-malka stepen/Ima poniatie kato ,, starchesko slaboumie " , a i kato diagnoza - v tozi sluchai ne moje da ima kondicia.Tova e i edno ot loschite neschta na ostariavaneto.
Понеже имах няколко годишен опит с работа и живот със старите люде...
това което ми направи впечатление хората които
въпреки старостта се стараеха в всички сили да извършват най елементарните обгрижвания
като да стане да отиде до тоалетна да се среше да се опита да сготви да се опита да се раздвижва да се изкъпе и т.нат.
Това беше голям урок за мен ...
смирението приемането на немощта на тялото и въпреки това съсредоточените усилия за справяне с ежедневието спокойно отдадено скромно с една особена радост така чиста,която дори при децата не съм срещала Такива са столетниците
Бих искала ако въобще достигна до старост така да остарявам със съзнанието,че все още съм тук да зърна деня или да се отпусна в ноща да се насладя на обедното слънце и да съм доволна,че осъзнавам,че е след обяд Това геройство въпреки болките слабостта и всички трудности на застаряващото тяло да успявам да преместя единия крак пред другия или поне да се извъртя в леглото.
Всички останали на по 70 години хленчеха оплакваха се мрънкаха и в крайна сметка си отиваха в адски мъки Още сега когато се разхленча си спомням за столетниците не преигравам в изкуствена радост но се самонастройвам да се справя С такава нагласа изпишках камък без да ходя на лекар съвсем сама в къщи и само за три дни се възстанових.И сега съм много благодарна,че научих тези неща от старите хора и най вече от столетниците .
Особена порода са разпознавам ги вече -лъхат на спокойствие,
което направо ме изумяваше,направо да ти спре дъха- не примирение а спокойно разбиране и приемане на Процесите....
Смъртта:
видях етапите докато държах ръката на умиращия,защото дъшеря му се страхуваше а всички останали си държаха главите настрани,сякаш смъртта е грип или нещо грозно (смях)...
душата му излезе точно по средата на темето,какво облекчение а тялото изведнъж стана като ненужно чучело(което да плаши роднините и да поеме последното нещо кето има да прави без да прави нищо сред циничността на гробарите и демагогията на свещениците-погребението)Тогава спрях гробарите от тяхната безцеремонност и помолих да помагам в обличането с уважение и с любов като,че се облича малко бебе,което само спи и тепърва ще живее.Почувствх се изключително превилегирована да помагам на умиращ,защото това ме промени завинаги,страхът изчезна и идеологиите се изпариха като забравена тенджера на котлона.Това преживяване ме натисна по най скритите ми копчета за добро и най вече за осъзнаване на битието
обичам те мамо
