вторник, 30 декември 2014 г.
понеделник, 29 декември 2014 г.
неделя, 28 декември 2014 г.
ако знаехме
Откъс от книгата „Уравнението на живота ни”Автор: Милка Кьосева
Ако знаехме…
“Ако знаехме, че атомите, танцуващи в телата ни, образуващи съвършената структура и форма на проявлението ни в този свят, са родени в сърцето на звезда, щяхме да засияем с пълния си блясък на божествени творения, венец на мечтата на Бог за красотата и хармонията на проявения микрокосмос, който сме. Щяхме да имаме силата и волята да сътворим най-приказния сън за себе в реалност и да изсвирим висшата октава на своето бъдене в материя и форма.
Ако знаехме, че душата ни е искра от сърцето на Твореца и около нея гравитират милиардите атоми и молекули, изграждащи тяло ни, и този свещен център ги поддържа свързани във всеки миг от съществуването ни в плът и кръв, щяхме да се удивим от величието на божествената креативност.
Ако знаехме, че нашите съставни части кореспондират по между си, чрез мислите и емоциите ни, със сигурност щяхме съзнателно да използваме тази стройна и организирана система за създаване на най-добрата версия на себе си и да повярваме истински в собствената си безгранична сила.
Ако знаехме, че отвъд познатия на петте сетива свят, съществува всеобхватно съзнание, породило всичко видимо и невидимо, че това съзнание е необятно, безначално и безкрайно и че ние сме сътворени по образ и подобие на него, страхът щеше да напусне нашия живот и на негово място пространството да бъде обитавано от най-светлите ни идеи, мисли, емоции и действия.
Ако знаехме, че силата, с която това вечно, всеобхватно, безначално и безкрайно съзнание твори, се нарича Любов и че няма нещо което да е по-реално от тази велика съзидателност, не бихме си позволили да внесем разрушителен импулс в тъканта на битието, който да отеква в безкрая на Вселената като тъжен зов, роден от страх и самота.
Ако знаехме, че носим в себе си искра от сърцето на Твореца, нашата душа, която одухотворява атомите, свързани в телата ни, дори не бихме си помислили, че истинската стойност на живота се съдържа в предмети, вещи и стимули, намиращи се извън нас. Красотата на творението, разбира се отразява в тях, но сами по себе си те извират от света на енергията и не биха съществували без силата на желанията ни, провокирали творческите импулси да ги породят и изведат в света на материята и формите.
Ако знаехме, че всяко проявление в света е среща на идеята с материята и от това взаимодействие се ражда физическата форма, щяхме да се потрудим да усвоим механиката на сътворението, за да се превърнем в майстори на съзиданието, рисуващи приказната картина на своята собствена реалност, пишейки най-красивия разказ за еволюция си.
Ако знаехме, че материята всъщност е енергия, разнородна по своята честота на вибрация, и че всяка наша мисъл, дума, емоция и действие оформят тази енергия в реални физически обекти, обстоятелства и събития, със сигурност щяхме да се опитаме поне да мислим, говорим, чувстваме и правим само това, което е в синхрон любовта, радостта и хармонията.
Ако знаехме, че от първата искра на сътворението Бог е вложил във всяка частица космическите принципи, породили законите, на които се подчинява всяко проявление в света на материята, нямаше да търсим логиката на живота извън нас и щяхме да чуваме по-често гласа на сърцето си, носещ мъдростта за съвършенството на естествения ред.
Ако знаехме, че разполагаме с огромна сила и разбирахме, че тя е вътре в нас и ние сме в нея и този постоянен танц на даване и получаване помежду ни е съвършеният обмен, чрез който всеки от нас се превръща в творец на собственото си битие, унинието и песимизмът щяха да изчезнат от живота ни, независимо от предизвикателствата, които се появяват.
Ако знаехме, че движението, развитието, еволюцията в нашия свят са белязани от два полярни импулса, които са част от механиката на творческия процес, щяхме да погледнем неутрално на нещата и да спрем да поставяме етикети за добро и зло, върху хора, предмети, вещи, обстоятелства, белязани от характеристиките на отрицателната или положителната скала на житейското махало. Тогава светът нямаше да изглежда дуален, а движен от две противоположни сили, чието присъствие е необходимо за да има растеж и разширение.
Ако знаехме, че от хармоничния обмен между мъжкото и женското начало, между мъжа и жената, зависи балансът в личните ни взаимоотношения и хармонията в света като цяло, със сигурност щяхме да се опитаме търпеливо и с любов да отглеждаме връзките си с противоположния пол и да се радваме на здраве, щастие, красота, хармония и изобилие, благодарение на осъзнатия обмен между двете проявени полярности на триизмерното битие.
Ако знаехме, че преди да се родим сами избираме обстоятелствата и уроците, които да усвоим, слизайки във физическа Вселена, едва ли щяхме да се чувстваме жертви на тези обстоятелства, а осъзнато, с пълна готовност бихме се осмелили да се впуснем в приключението на живота, опознавайки собствената си сила и роля на великата сцена на еволюцията на Универсума.
Ако знаехме, че Великото единно съзнание, което наричаме Бог, ни е дарило специален достъп до себе си, възнаграждавайки ни с уникалния комплимент, познат ни като свободна воля, никога не бихме упрекнали външния свят за резултатите от нашите съзнателни или неосъзнати избори.
Ако знаехме, че всяка наша мисъл, дума, емоция и действие чертаят пътя ни и рамкиратреалността ни, вероятно не бихме си позволили лукса да мислим негативно, да преживяваме състояния на ниска вибрация и да действаме в разрив със съзидателната сила на любовта.
Ако знаехме, че с всяко свое действие създаваме сила, която ще се върне при източника си като бумеранг и от нас зависи, дали дарът, който ще получим ще носи съзидание или разрушение, не бихме навредили на никого в този свят.
Ако осъзнавахме своята собствена стойност и се прекланяхме пред величието и мъдростта на духа, нямаше да сме способни да понесем разрушителния импулс на завистта, злобата, ревността, гнева и със сигурност не бихме си позволили да петним името на ближния, защото във всяко човешко същество щяхме да съзираме съвършенството в творението на Бога.
Ако знаехме, че Вселената е място с неограничени ресурси и безкраен творчески потенциал, твърдението, че живеем в свят с нарастващи потребности и ограничени блага, щеше да ни изглежда несъстоятелно, страхът за собственото ни оцеляване щеше да изчезне завинаги, за да отстъпи дълго пазеното място на свободата да се разгърнем и осъзнаем себе си като автентични и неповторими творци на живота си.
Ако знаехме, че колкото повече даваме, толкова повече ще получим, защото освобождаваме в живота си място за новото и същевременно заявяваме на Вселената благодарността за собственото си изобилие, споделяйки го с другите, всеки път когато даряваме нещо от себе си, щяхме да преживяваме божествения екстаз на естествения поток на живота.
Ако знаехме, че преди да се родим във физически тела грижливо избираме качеството на времето и обстоятелствата, в които да се проявим, като съставяме конкретен план за заемния си път, който се опира на определени потенциални възможности за израстване и развитие и върху изборите, които правим в рамките на предварително избраната програма за реализация, щяхме всеки миг да питаме сърцето си, как да изразим най-висшата си октава в това прераждане и да представим на света, съвършената версия на себе си.
Ако знаехме, че всеки от нас има определено и незаменимо място в тъканта на битието, че носи уникален талант, който ще го отведе до пълна реализация и разбирането, че е проявление на Бога, творец на собствената си реалност и на колективната действителност, със сигурност нямаше да изпадаме в униние и да смятаме, че не сме достатъчно добри и заслужили, а щяхме да се впуснем в приключението, наречено живот, дарявайки света с най-доброто, на което сме способни.
Ако знаехме, че разполагаме с уникални инструменти за сътворение и пълномощно от Бог да ги използваме както пожелаем, щяхме мъдро да се стремим да усвоим до съвършенство работата с тях, за да изразим могъществото на великата идея вложена в нашето сътворение.
Ако знаехме, че съществува съзнание с неограничен потенциал за проявление на идеи и превръщането им във физически форми и обстоятелства, щяхме винаги да търсим начини да премахнем превръзките на очите си и да бъдем в непрекъсната връзка с този неограничен потенциал, който служи за материал да сътворим желаната реалност.
Ако знаехме, че всеки един от нас носи в плана на душата си основен мотив, задвижващ творческия му потенциал и той е различен за отделния човек, щяхме да се научим да не съдим ближния, да бъдем толерантни един с друг и да осъзнаем, че зад действията, думите и емоциите на всеки, стои стремежът да изрази подтика на душата си, независимо от нивото на съзнание на индивида.
Ако знаехме, че характерът на силата, която задвижва творческите импулси при всеки от нас е уникална, нямаше да има повод различният темперамент на околните да предизвиква негативна реакция у нас, защото щяхме да имаме разбирането, че разнообразието поражда красотата и хармонията в тъканта на битието.
Ако знаехме, че връзките, които изграждаме в живота си с родители, близки, приятели, съпрузи, деца, любими, колеги са предварително планирани и носят в себе си енергията на невидимо споразумение за еволюция, нямаше да изпитваме страдание, когато някой си тръгне, нито страх ние да го направим, защото ще знаем, че сме изпълнили договора, сключен с определена душа, за определен период от време и че на ниво божествено съзнание всички сме свързани завинаги.
Ако знаехме, че много често, когато се влюбваме на Земята, преживяваме енергията на нереализиран докрай договор с душа от предишно прераждане и силата на притеглянето е само и единствено причина двете души да се срещнат и да освободят себе си от тези окови, нямаше да изпитваме пристрастеност към партньора, ревност и гняв, а щяхме да търсим начин да създадем условия за обща, взаимна еволюция, която да ни позволи да изберем дали да продължим тези отношения, изчистени от кармични товари, в светлината на божествената безусловна любов.
Ако знаехме, че когато между двама души на пръв поглед съществува непреодолим конфликт, това не винаги означава, че трябва да се разделят, а отваря вратите на избора да работят върху себе си, за да достигнат до онзи хармоничен резонанс, при който се установява божественото съзвучие на съзидателната сила на любовта, щяхме да проявим тази упоритост и толерантност един към друг, мъдро и търпеливо, за да разберем накрая, че наградата за това е голяма.
Ако знаехме, че другите са огледала за сянката и светлината в нас и че ние ги отразяваме по същия начин, щяхме да се радваме на хармоничните си образи видени през очите на другите и да им благодарим, че имат силата и куража да ни покажат собствената ни сянка, за да я разберем, опознаем, обикнем и трансформираме с чистия божествен лъч на прошката и смирението.
Ако знаехме, че разполагаме с огромна жизнена сила, с която сме родени, както и че непрекъснато получаваме енергия от божественото поле на неограничения потенциал, щяхме да се отнасяме отговорно към нея и да използваме този така ценен за нас ресурс за оптимално изразяване и достигане на най-висшите ни октави.
Ако знаехме, че личната ни сила зависи от всичко, което преминава през нашите тела, физически и ефирни, със сигурност щяхме да ограничим достъпа до негативна информация, да спрем да ядем храна, която не е подходяща за нас, да пием вода, която не носи чистотата на неутралната природа на Бога. Щяхме съзнателно да избираме мисли, изпълнени с красота и хармония и да изживяваме емоции, породени от красотата на собствената ни божественост.
Ако знаехме, че от този енергиен капацитет зависи дали ще бъдем здрави, красиви, щастливи, благоденстващи, радващи се на прекрасни любовни връзки и партньорски взаимоотношения, щяхме да се съобразяваме преди да изпразним този резервоар, изпитвайки чувства на вина, срам, гняв, ревност, обсебеност, омраза и всички останали производни на страха.
Ако знаехме, че се свързваме с могъщия си вътрешен ресурс, когато се оставим да ни води съзидателната сила на любовта, щяхме да построим така желаната от нас реалност, изпълнена с хармония, реализация, покой и красота и да живеем на гребена на вълната на творчеството.
Ако знаехме, че истинското ни проявление е свързано с решаването на едно единствено уравнение, наречено уравнението на живота ни, щяхме да намерим начин да определим параметрите и да открием стойностите на неизвестните, които да ни дадат отговор на въпроса:„Кой съм аз? Защо съм тук?” и „ Как звучи най-висшата октава на собственото ми проявление?”
Ах, само ако знаехме!!!… Ако някой в училище или семейството ни беше загатнал, че носим потенциала да извървим пътя на пешката и да се превърнем в царица, щяхме да осъзнаем и причината да бъдем тук и сега, в това богато на преживявания и трансформации време, в което на границата на две епохи и сливане на измеренията, плахо повдигаме булото на съня от очите си и разбираме, че сме тук, за да открием качествата си на богове творци, втъкали своята неповторимост в багрите на вечно променящото се, непрекъснато разширяващото се, безкрайно еволюиращо съзнание, породило всичко съществуващо на този свят и превърнало нас, човешките същества, в творци на собственото ни битие. Тук и сега с много любов аз искам да ви разкажа за това…”Възнесението
Симптоми на напускането на стария свят. Възнесението продължава.
Какви са усещанията в новия свят, как да се разпознаете, какво наистина ви се случва? Процесът на Възнесение е дълъг, многопластов и непрекъснато носи със себе си нови опитности и преживявания.
Вече знаем от опит, че е добре да споделяме тези преживявания и да си сверяваме часовника, оглеждайки се един в друг. Иначе е доста самотно.. особено когато се откъснеш от онази маса, която продължава ядно и неразбиращо да настоява за обяснение на нещата, които не разбира, но няма никакъв смисъл да опитваш да обясняваш…
Публикувам този матерал, който ми бе изпратен от Десислава Иванова, и преведен от нея от руски език. Можете да прочетете материала в оригинал на този адрес: http://svet-adonai.com/simptomy-pokidaniya-starogo-mira/. Публикувам текста както ми е пратен, без корекции, макар че намирам тук-таме смислови грешки, не точно употребени думи и неясноти, които отдавам на чуждия език все пак 
Четете със сърцето, не с разума.
Четете със сърцето, не с разума.
Аз лично намерих за себе си не малко отличителни особености и благодаря на този материал, който идва с нужните отговори. Сигурна съм, че и вие ще намерите обяснения и едно добро огледало:
По време на великия процес на духовна еволюция, създаден от душите на вселената, Планетата Земя като цяло се възнася в по-високи нива на съществуване и битие… на по-високи нива на съзнание и в една нова реалност, която продължава да се развива всеки ден.
Планетата Земя – мястото, където всичко това се случва, този план за цялата вселена. По този начин тя служи за опитна палитра за края на една огромна реалност, който е единствен по рода си и никога досега не се е случвал и който позволява една съвършено нова реалност да заеме мястото на старата.
Планетата Земя – мястото, където всичко това се случва, този план за цялата вселена. По този начин тя служи за опитна палитра за края на една огромна реалност, който е единствен по рода си и никога досега не се е случвал и който позволява една съвършено нова реалност да заеме мястото на старата.
Този зашеметяващ и възхитителен процес протича с безкрайно нарастване. По този начин се оформят много нива и пластове по стълбата на възнесението, като всяко от тях заема място със специфична вибрация и честота. Всеки човек достига определена вътрешна честота и в съответствие с нея му се оставя уникално стъпало за пребиваване. което сега съответства на това, което човекът е достигнал.
Постигането на нова и по-висока вътрешна честота се дължи на освобождаването на старите модели, на по-тъмните и по-плътни енергии и на изкривени възприятия, които носим в себе си.
Някои хора участват в нашия процес на възнесение в качеството на пионери, първопроходци. Тези смели души първи заемат нови стъпала с по-високи вибрации на съзнанието и битието.
Постигането на нова и по-висока вътрешна честота се дължи на освобождаването на старите модели, на по-тъмните и по-плътни енергии и на изкривени възприятия, които носим в себе си.
Някои хора участват в нашия процес на възнесение в качеството на пионери, първопроходци. Тези смели души първи заемат нови стъпала с по-високи вибрации на съзнанието и битието.
В края на краищата много други души се присъединяват към тях и при достигането на необходимата критична маса, те се придвижват по-нататък в своето пътешествие, изкачват се на друго стъпало в съвършено нова територия.
През тези продължителни и многократни моменти от напрегнатия процес на възнесение, или на нашето пътешествие към дома, ние непрестанно правим крачка след крачка в полза на своето очистване от старата реалност, на освобождаването от всичко възможно, което ни е „тежало” и ни е теглило надолу. Постепенно ще осъзнаем, че за нас става невъзможно да усвояваме старата реалност. Ние просто вече не сме на едно ниво с нея, тъй като вече вибрираме много по-високо от нея.
През тези продължителни и многократни моменти от напрегнатия процес на възнесение, или на нашето пътешествие към дома, ние непрестанно правим крачка след крачка в полза на своето очистване от старата реалност, на освобождаването от всичко възможно, което ни е „тежало” и ни е теглило надолу. Постепенно ще осъзнаем, че за нас става невъзможно да усвояваме старата реалност. Ние просто вече не сме на едно ниво с нея, тъй като вече вибрираме много по-високо от нея.
Този процес на отделяне от старата реалност протича много естествено, тъй като енергиите в пространството могат да съществуват съвместно само с подобни енергии. Ако се отделяме от хората, от местата на пребиваване, от работата си и от много други неща, то е почти винаги защото ние вече не си подхождаме. Простите закони за енергията се грижат сами за този процес, както правят и нашите души, които винаги са на кормилото и ни насочват по прекрасен и съвършен път.
Процесът на възнесение включва умиране, докато сме още живи и в тялото си. Това е безпрецедентен опит и, както винаги, се учим в движение.
Симптомите на напускане на стария свят могат често да бъдат смущаващи, предизвикателни и, което е най-хубавото от всичко, никога преди не виждани и не чувани.
Симптомите на напускане на стария свят могат често да бъдат смущаващи, предизвикателни и, което е най-хубавото от всичко, никога преди не виждани и не чувани.
По-долу са приведени примери за няколко от най-често срещаните преживявания при напускането на стария свят с обяснения за значението им и с някои препоръки за постигане на комфорт:
- Внезапно се чувствате сякаш сте скочили от скала без застраховка, със силното усещане, че не знаете нищо за мястото и не виждате нищо, за което да се хванете.
Това е знак, че сте приключили с отделянето от старите плътни енергии, които сега са там, където вие не сте. Това се случва многократно в хода на процеса на възнесение, като всеки път приближавате критическата маса отвътре и понякога отвън. Това усещане преминава с времето, дори и да се чувствате доста некомфортно, докато се случва. Можем да възвърнем комфорта си, знаейки че това усещане винаги отминава и че ние в края на краищата ще започнем да го разбираме и приемаме, колкото по-често ни се случва.
- Сякаш никой не ви забелязва, не ви обръща внимание и не се интересува от вас.
Въпреки че това може да създаде неприятното усещане за неуважение към вас, за непочтителност и дори за оскърбление, знайте, че тези хора, които не ви „виждат”, се намират в съвършено друго пространство. В стария свят много хора още не са излезли извън своите ограничения и по този начин гледат през много плътна стена и през егото си. Всичко това е все още в тях, защото не са готови да видят, че всичко около тях е част от едно прекрасно цяло, че всички заедно са и всеки един от нас е сияйна светлина, част от цялото и ние всички сме едно.
Колкото по-високо вибрираме, толкова по-невидими ставаме и толкова повече това става забележимо. Ще разберете кога сте „видими” и уважавани и ще има хора, които ще изберат да прекарват времето си с вас. Истинските същности винаги ни виждат и е прекрасно да си сред тях. Вие ще си помогнете, като останете в своето убежище. Тъй като все повече и повече души на планетата не приемат нещата за своя сметка, лично, те ще бъдат освободени и също ще започнат да виждат това, което ги обкръжава.
Колкото по-високо вибрираме, толкова по-невидими ставаме и толкова повече това става забележимо. Ще разберете кога сте „видими” и уважавани и ще има хора, които ще изберат да прекарват времето си с вас. Истинските същности винаги ни виждат и е прекрасно да си сред тях. Вие ще си помогнете, като останете в своето убежище. Тъй като все повече и повече души на планетата не приемат нещата за своя сметка, лично, те ще бъдат освободени и също ще започнат да виждат това, което ги обкръжава.
- Трудно ви е да пребивавате в тълпа и повече не можете да вземате участие в каквото и да е, ако има групова енергия.
Ако това не е необикновена група, където всички са почитани и уважавани за това, което са и за техния принос, с равна степен на принадлежност и обща цел, която се приема страстно от всеки участник, групата повече не работи за вас. На висшите нива в групите не съществуват лидери, всеки е с еднакъв принос и е много „видим”, отношението към всеки е с голяма благодарност и уважение. Също така пребиваването в група или тълпа носи огромно количество разнообразни енергии и ние ставаме по-чувствителни към светлината, внезапно ставаме по-малко способни за процеса или държането на ръцете с толкова много различни енергии.
- Чувствате се съвсем самотни, останали са ви само няколко приятели и любими хора и поддържате редовно връзка с тях, никой понастоящем не мисли като вас и не разбира вашите възгледи относно реалността.
Можем да се опитваме отново и отново да намерим нови приятели, да установим контакт с нови хора и да влезем в нови групи, но ако тези енергии не вибрират там, където сме ние, може винаги да ни се струва, че се движим в съвършено различни посоки. Това е много често срещано по време на процеса на възнесение – да имаш чувството, че другият се намира в края на дълъг тунел, толкова далеко и е трудно достижим. Освен това, колкото повече се развиваме, толкова повече разбираме, че групите ню ейдж идуховните групи са вече неуместни, не само защото те дълго са се уповавали на стара и застояла енергия, а и защото са загубили доста време в умишлена духовност, която не съществува във висшите сфери.
Може да бъде изключително трудно, ако не и невъзможно, да се върнем към енергиите, които сме надраснали, те просто стават непоносими. Любовта винаги вибрира високо и дори и да не можем да се виждаме очи в очи с всеки, с когото се срещаме или с когото сме свързани, връзката с енергията на любовта винаги може да послужи като единствено свързващо звено и да запази живи отношенията, които иначе биха се развалили.
Може да бъде изключително трудно, ако не и невъзможно, да се върнем към енергиите, които сме надраснали, те просто стават непоносими. Любовта винаги вибрира високо и дори и да не можем да се виждаме очи в очи с всеки, с когото се срещаме или с когото сме свързани, връзката с енергията на любовта винаги може да послужи като единствено свързващо звено и да запази живи отношенията, които иначе биха се развалили.
- Опростили сте живота си до крайна степен, освободили сте се от ниските и плътни енергии и имате чувството, че няма накъде да вървите.
Поздравяваме ви! Вече сте достигнали вашия център, или по-точно казано, окото на бурята, пространството между отделните мисли, сега и където всичко е. Освен това вашите вибриращи реалности още не са създадени и затова няма накъде да вървите, някъде, където вибрацията е като вашата сега. Веднъж достигнали окото на бурята, започваме без усилия да сътворяваме много от това, от което се нуждаем и което сме искали.
Започваме да създаваме с лекота, защото всичко, което е нужно да направим, е да бъдем както преди, да се развличаме с разнообразни мисли и това, с което желаем да се слеем, идва като мигване на окото. Това се случва с мен постоянно, знам, че и с много от вас е така и съм уверена, че това е достоверно и много възможно. Съвсем скоро това ще бъде единствената реалност, която ще преживяваме, и това се случва сега. Съществува нужната увереност, че напускайки стария свят, ние ще стигнем до тук. Това пространство също така е много защитено.
Започваме да създаваме с лекота, защото всичко, което е нужно да направим, е да бъдем както преди, да се развличаме с разнообразни мисли и това, с което желаем да се слеем, идва като мигване на окото. Това се случва с мен постоянно, знам, че и с много от вас е така и съм уверена, че това е достоверно и много възможно. Съвсем скоро това ще бъде единствената реалност, която ще преживяваме, и това се случва сега. Съществува нужната увереност, че напускайки стария свят, ние ще стигнем до тук. Това пространство също така е много защитено.
- Повече не усещате желание да лекувате другите, да носите вибрации на планетата, да се учите на нов начин на живот, да четете духовни материали, да медитирате, да СПАСЯВАТЕ каквото и да било или който и да било или да вземате участие в каквото и да е с духовни намерения.
Планетата сега премина на ново ниво. Вашата работа е завършена. И дори и преди да достигнем новото ниво, след това, докато всеки от нас достига определеното ниво на честота вътре, ние вече сме готови да изоставим старите цели и да започнем истинския живот. Това означава, че ние не сме длъжни да четем за тях и не е нужно да учим нещо ново. Разбираме, че да си духовен се случва от само себе си. В един момент ние просто се оказваме духовни без да сме изразили каквото и да било намерение. Наличието на намерение ни поставя извън нашия център, а също така идва от старите постановки на егото.
Да спасяваш другите или да се намесваш със съзнателни намерения с цел да им помогнеш, когато не са те помолили за това, винаги е в разрез с битието на Земния Ангел. Спонтанни предложения от духовното ръководство или съобщения от други също се вписват в тази категория. Има едно изключение от всичко това и то трябва да се направи чрез нашите прозорци. Тъй като нашите прозорци съществуват на границата на измеренията, а не в старата реалност, и ще служат за помощ на другите за достигане на следващото плато или обратно. И така ние ще бъдем помолени за помощ и молещите ще бъдат балансирани и готови да приемат това, което им е нужно през нашите прозорци.
Да спасяваш другите или да се намесваш със съзнателни намерения с цел да им помогнеш, когато не са те помолили за това, винаги е в разрез с битието на Земния Ангел. Спонтанни предложения от духовното ръководство или съобщения от други също се вписват в тази категория. Има едно изключение от всичко това и то трябва да се направи чрез нашите прозорци. Тъй като нашите прозорци съществуват на границата на измеренията, а не в старата реалност, и ще служат за помощ на другите за достигане на следващото плато или обратно. И така ние ще бъдем помолени за помощ и молещите ще бъдат балансирани и готови да приемат това, което им е нужно през нашите прозорци.
- Вие сте толкова уморени, толкова изтощени от старата реалност, че вече за нищо не се вълнувате и просто сте се отдали на разочарованието, изтощението, апатията, на това, което се усеща като депресия със силното желание повече да не сте тук. Смятате, че нищо НИКОГА не ще се промени. Вие сте повече от обезкуражени.
Сега сте готови да бъдете в окото на бурята. Сега сте готови да напуснете старото. Не е нужно да се тревожите за това, което се случва някъде си, с вас повече нищо не може да се направи. Още не сте осъзнали, че сте „умрели” и сте се отправили в новата реалност. До този момент сте бродили из стария свят и сте вярвали, че това е вашият свят и работи за вас. Външният свят, или старият свят, трябваше да стане трудно поносим, за да можете да го освободите. Усещането ви за него е много неприятно, защото вие повече не му принадлежите, защото сте умрели и сега се раждате отново.
Ще разберете кога сте направили решаващата стъпка и сте се доверили или сте станали напълно опустошени, за да освободите всичко това, когато се окажете в един голям свят на удовлетвореност, доверие, покой. Тогава това, от което се нуждаете, ще се срещне с вас по вълшебен начин и с облекчение ще почувствате мир, който ви е бил непознат до този момент. И тогава… най-после ще срещнете другите, които също са тук, и ще се обедините, за да творите съвършено новото.
Ще разберете кога сте направили решаващата стъпка и сте се доверили или сте станали напълно опустошени, за да освободите всичко това, когато се окажете в един голям свят на удовлетвореност, доверие, покой. Тогава това, от което се нуждаете, ще се срещне с вас по вълшебен начин и с облекчение ще почувствате мир, който ви е бил непознат до този момент. И тогава… най-после ще срещнете другите, които също са тук, и ще се обедините, за да творите съвършено новото.
НАВИГАЦИЯ К ГРАНИЦЕ ИЗМЕРЕНИЙ
КАРЕН БИШОП
Превод от руски: Десислава ИвановаКАРЕН БИШОП
Превод от руски: Десислава Иванова
събота, 27 декември 2014 г.
петък, 26 декември 2014 г.
вторник, 23 декември 2014 г.
понеделник, 22 декември 2014 г.
неделя, 21 декември 2014 г.
събота, 20 декември 2014 г.
сексуална разпуснатост
...Тялото не е за блудство,но за Господа,и Господ е за тялото
...който се съвокуплява с блудница,е едно тяло с нея
...който се съединява с Господа,е един Дух с него.
БЯГАЙТЕ ОТ БЛУДСТВОТО.ВСЕКИ ДРУГ ГРЯХ,КОЙТО БИ СТОРИЛ ЧОВЕКА,Е ВЪН ОТ ТЯЛОТО;НО КОЙТО БЛУДСТВА,СЪГРЕШАВА ПРОТИВ СВОЕТО СИ ТЯЛО.
...или не знаете,че вашето тяло е храм на Святия Дух,Който е във вас,Когото имате от Бога?
...прославете Бога с телата си и с душите си,които са Божии
Коринтяни 6(13-20)
Der Kluge lernt
Der Kluge lernt nach dem ersten Fehler,der Dumme nach dem x-ten Fehler,
der Weise lernt nie aus
aus China
der Weise lernt nie aus
aus China
петък, 19 декември 2014 г.
четвъртък, 18 декември 2014 г.
сряда, 17 декември 2014 г.
неделя, 14 декември 2014 г.
събота, 13 декември 2014 г.
петък, 12 декември 2014 г.
неделя, 7 декември 2014 г.
петък, 5 декември 2014 г.
четвъртък, 4 декември 2014 г.
Библията и спор в писма
Един човек с който живота ни свърза-той познава библията като книжна тежка тухла някъде там на някой рафт в библиотеката на някой си,аз обаче я чета вече около година(и не съм я прочела цялата)
той какво мисли и аз какво усещам:
religi9ta e izmislena ot xorata
otdavna carkvata e samo pari i prixodi
duxovnite cennosti sa razru6eni
i samo xorata kato men mogat da 9 VARNAT pak
v 4istoto pole - da pomaga i da pravi dobro....
не са по този начин нещата много си повърхностен
той какво мисли и аз какво усещам:
religi9ta e izmislena ot xorata
otdavna carkvata e samo pari i prixodi
duxovnite cennosti sa razru6eni
i samo xorata kato men mogat da 9 VARNAT pak
v 4istoto pole - da pomaga i da pravi dobro....
не са по този начин нещата много си повърхностен
самонадеян
хората с голямо его живота ги удря
Прочел си малко от тук от там книги,но не си чел Библията
на повърхността Библията е като митология но в дълбочина е изключително езотерична
и не е просто книга а вълшебен инструмент за чудеса
Никога нямаше да го узная,но започнах така просто някак между другото да чета,така и така чета много книги но скоро открих - това е един портал който съвсем реално трансформира в друг свят,в който съвсем буквално се раждаш отново...
започна в мен като светлинка от малка свещ-сега вече усещам сформирането на вътрешно тяло от светлина
Не разбираш тези неща,докато не започнеш прецизно да игнорираш дори най малките безобидни но негативни мисли
започваш да даваш
подхождаш от позиция на обич и доброта
не лъжеш не обиждаш помагаш-живота ти става услуга за всички
концентрираш се върху дишането
винаги имаш надежда винаги усмивка и радост
живееш в сега там е единственото място където е концентрирано вниманието ти....
прошка прошка прошка и доброта безкрайна доброта
и любов МОЛИТВА непрестанно за всичко
тези всички неща не само на думи а ежедневни нагласи на практикуване довеждат до специално СЪСТОЯНИЕ
на чистота на мислите добруване лекота и кондиция на тялото и редовното достигане и задържане на приятно чувство ТОГАВА ВРАТИТЕ НА ПОРТАЛА БИБЛИЯ СЕ ОТКРЕХВАТ- и откриваш думи и изречения които ти отварят нови врати и стигаш до нови места-светове и пак четеш в дълбочина
докато придобиеш съвсем ново въплъщение
-уж си от света а не си от света -
вече си духовно същество отворено за нови нива на осъзнаване,за които не си имал дори идея преди започването на този процес на възнесение.
Чети библията започни от някъде молитва добрина стори дай помогни заради самото отдаване не е нужно някой да вижда и знае-ти знаеш ти се променяш докато се образуваш по съвсем нов начин.
:)
направи сега нещо малко,но добро и ще се почувстваш по различен от досега
сряда, 3 декември 2014 г.
вторник, 2 декември 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)