мисли в думи: юли 2013

Замислям ли се за това НАВЪТРЕ ...Ежедневието си минава в това ОТВЪН ...но откъде идва това отвън...от нечия мисъл която е отвътре... Усамотявам се в моята стая..Тихо е спокойно...отпускам се..отмарям и притварям очи за да се върна навътре..усещам дишането..дъхът с който съм дошла и ше се завърна..там откъдето съм дошла ..мислите идват и си отиват и просто съм с въздишка излиза всичко което е тревожно трепкания ме свързват с един невидим но осезаем поток на сила и блаженство..приятно...отварям очи..меко проникналата светлина се разтваря в погледа ми в стаята е уютно спокойствие ме докосва като воал сърцето ми свети и се усмихвам благодарно... и съм си отвътре... и знам..сигурна съм...отново ще погледна навътре...

рози...но какви,,,пищтни овални и какъв мек оттенък на розовото имат .. всичките са пищтно разтворени и колко са много на един крехък храст...уловени са точно преди да увяхнат отдали напълно красотата си ухаят едва доловимо но омайват погледа и някой е щракнал този чар за да ни го поднесе виртуално като дар който през очите достига сърцето и една усмивка от приятната гледка отронва едно незабележимо благодаря и неусетно се чувстваме по добре...и ето че тези рози се оказват портал към добруване...и то съвсем реален макар и виртуален...само рози...но какви